Адвокат за случая с починалото след упойка дете: По закон тестът за алергии не е задължителен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не е приключило досъдебното производство и не е готова съдебномедицинската експертиза. Без резултатите от нея никой не може да каже какво точно се е случило, нито дали е имало алергична реакция, каквато е една от непотвърдените версии в публичното пространство.
По закон не е задължителен тестът за алергии. Към него се пристъпва, ако при снемането на анамнеза анестезиологът получи информация от пациента или неговите близки, че той има алергии или други реакции към определен медикамент или вече е имал усложнения при предишни интервенции, пише адвокатът по медицинско право Мария Шаркова, цитирана от "Марица“.
Преди всяка оперативна интервенция трябва да се извърши оценка на оперативния риск, включваща различни по вид прегледи - при деца задължително се извършва преглед от педиатър, извършва се и преданестезиологична консултация. Тази консултация включва попълването на въпросник и снемането на подробна анамнеза, в това число за минали заболявания, алергии, нежелани лекарствени реакции в миналото, консумация на храна и вода и прочее.
Ако такива бъдат съобщени, следва да се извършат консултации със съответните специалисти и да бъдат назначени допълнителни изследвания, които да се вземат предвид при определяне на риска. Анестезиологът определя риска за пациента по скалата ASA (като ASA I означава най-ниският риск).
Важен момент преди насрочване на операцията е консултацията с педиатър, когато става дума за деца, или със специалист по вътрешни болести - за възрастни. Тази консултация установява общото състояние на пациент - дали в момента е клинично здрав. Ако той има придружаващи заболявания, се изисква консултация и от специалиста от съответната област - ендокринолог, кардиолог, нефролог, невролог и т.н.
На база на всички консултации операторът - този, който ще извърши хирургична или друг вид интервенция, или медицински консилиум установяват какъв е оперативният риск за пациента и писмено уведомяват него или близките му. Решението за операцията се взема от пациента или настойника/представителя му.
Тъй като не е изнесена официална информация по случая, всичко, което се коментира, е само предположение.
