Адресът на "надпартийния" Румен Радев до Корнелия Нинова е основание за импийчмънт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В Глава четвърта на Конституцията са описани задълженията и правомощията на президента. Най-важното сред тях: "олицетворява единството на нацията".
С бравурното приветствие до Корнелия Нинова Румен Радев доказа, че не е държавен глава на всички българи, а само на една част от тях. И че не е равноотдалечен от политическите партии - напротив, пристрастен е. Агитира видимо и безсрамно.
Писмото би могло да послужи като писмено самопризнание пред Конституционния съд при евентуална процедура по импийчмънт. Основание е именно нарушението на Конституцията, афиширано в услуга на определен отрязък от политическия спектър.
Радев трябва да обясни и защо говори за "възстановяване на демократичните принципи". Това означава ли, че според него живеем в тоталитарна държава - тоест у нас не функционира разделение на властите, няма многопартийна система и свободни избори?
Ако е така, как тогава той е станал президент на тази държава и е неин предводител вече четири години?
Манипулирани, фалшифицирани и несвободни ли са били изборите, на които мнозинството го посочи за държавен глава?
Възможно ли е най-високопоставеният в йерархията да е нетъждествен и несъизмерим със системата, която представлява? Съответно – да не носи никаква отговорност за случващото се по веригата?
„Възстановяване на демократичните принципи“ е формулировка, застъпвана масово в програмите на младите политически партии в зората на прехода. Не знам какво иска да възстановява българският президент 30 години по-късно в държава – членка на Европейския Съюз и НАТО. И то „през“ Корнелия Нинова. Която била „надеждата на много българи“.
Това, с надеждата, разбира се, е най-циничното в приветствения адрес.
Наистина ли почитаемият г-н Радев вярва, че синята приватизаторка на Иван Костов, заграбила „Техноимпекс“, лъснала в СРС-афера с Краси Фронтиера, уволнена от Станишев заради скандала с „Булгартабак“, може да бъде надежда за когото и да било? Дори и за най-промитите мозъци, за „червените чугуни“, дори за безпросветните, декласираните, отчаяните? Дори за лумпениадата?
Видяхме я тази „надежда“. Видяхме я като зам.-министър в Тройната коалиция, като депутат и ключов крепител на модела „Орешарски“. Като трамплин за изстрелването във властта на подсъдимата перачка на пари Елена Йончева. Като ортак на неукротимия бизнес-модел „Кирил Добрев“.
Видяхме я, стига толкова. Ако има някакви други идеи президентът, нека ги сподели. Но да не ни сервира още от същото.
Голямата измама всъщност е настояването, че Корнелия Нинова е лидер на някаква опозиция, че изповядва някакви идеи и принципи, че би искала да влезе във властта в името на някаква обществена справедливост.
При Корнелия Нинова и себеподобните й няма идеи, има лична корист. Няма принципи, има конформизъм. Няма партия, има партийна мимикрия. За нея не е проблем за едно денонощие да прекоси политическото пространство от крайно дясно в крайно ляво, ако това ще й донесе властови дивидент или финансов ресурс.
Не е проблем и да натресе на България за президент един семпъл, но свръхамбициозен кариерист, лансиран от генерала на КГБ Леонид Решетников.
Толкова й пука на Корнелия Нинова за отечеството, за БСП, за лявата идея, за народните страдания. Отровният й дует с Румен Радев е сред мащабните злини, сполетели публичния ни живот във времената след Десети ноември. Слагам ги в един семантичен порядък с Доган, Луканов, Жан Виденов, Орешарски, Костов…Тестото им е същото – заквасено в лабораториите на Държавна сигурност и репресивния апарат на БКП.
