На „сините” им трябва истински мъжкар, а не мъж под чехъл
Последвайте ни в Google News Showcase
Около сътресенията с Отбора на народа, случващи се през последните две години, неизменно изплува и името на Сираков. Никой не оспорва някогашните му качества като футболист и талант от „синята” школа. Но един истински левскар никога не може да забрави и предателствата му спрямо любимия отбор. Представяте ли си – днес съм привърженик на „синия” отбор, утре, понеже някой не ми харесва, ще стана славист или ботевист, пък после пак ще си бъда от „сините”. Това един левскар не може да направи.
Ето защо, ако този човек се върне на „Герена”, аз повече няма да стъпя, докато той е там. Това не означава, че ще бъда на друг стадион. Ще страдам и ще се радвам за отбора, но няма да присъствам там заедно с него. Защото това не е неговият „Левски“, а нашият. Този, срещу който той вадеше средни пръсти на пловдивския стадион. Срещу чиято публика си смъкна гащите, след като беше вкарал гол на любимия ни клуб. Този отбор, срещу който активно работи винаги когато е извън него.
Същият този Сираков, който като член на управата на футболния съюз гласува за връщането на недоносчето от Борисовата градина и Ловеч в първата ни футболна група. Същият човек, който подмолно успя да изгони поне пет отбора с левскари през годините, хора, които не стъпват на любимия си стадион именно заради него. А спомняте ли си как се изниза страхливо, когато група ултраси съблякоха синята фланелка на Ивайло Петев. Е, извинявайте, ама бас хващам, че друг спортен директор това няма да го направи. И накрая – на „Герена” трябва истински мъжкар за ръководител, а не мъж под чехъл, когото всички наричат Раев вместо Сираков.
Иван Асенов, София
