Една саможертвена атака срещу есесовците тъне в забрава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гасна, а обещах на покойния ми баща Матей да разкажа тази история. Да разкажа за акордеона на Андрея, чиито акорди победиха хитлеристите.
Андрея беше обикновен, никому неизвестнен строител от габровското село Драгановци. Така и си отиде – сам, под мъждукащата светлина на една газена лампа, нагризан от плъхове. Всъщност Андрея и войсковата му част са участници във Втората фаза на войната. Трябва да е било около боевете за Драва или само месеци преди 9 май. Нощта била топла и ясна, небето - озарено от звезди. Войсковото отделение на Андрея било обградено от елитни есесовски части край Дрезден. Било е невъзможно да пробият, да оцелеят. И въпреки това Андрея разтворил акордеона си и засвирил. Всички се изправили и тръгнали под куршумите и под звуците на химна „Шуми Марица”.
Руснаците били далеч, но чули акордеона и разбрали, че се случва нещо трагично и героично с братята им българи. Че звучат акордите на саможертвена атака. Тогава запалили катюшите. Когато се срещнали българските и руските войни, командирите от Трети украински фронт свалили ордените си и ги закачили на гърдите на Андрея. Една година, след като той си беше вече отишъл, по бетонните стълбове в Драгановци се появи некролог със снимката на младо момче във военна униформа, окичена с ордени. Момчето разпъваше акордеон.
Евелина ДРАГОШИНОВА, София
