Последвайте ни в Google News Showcase
Мария Статулова е една от най-талантливите, най-свежите, най-обичаните български актриси. През 1975 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ и още следващата година получава наградата на Съюза на артистите за най-добра млада актриса. Трупа стаж в театрите в Кърджали и Ямбол. След това играе в Сатиричния театър.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Снимала се е в десетки филми: „Авантаж“, „Откраднати очи„ „Да обичаш на инат”, „Маневри на петия етаж”, „Дами канят” и др. Напоследък нашумя с ролята си в сериала "Седем часа разлика". Съпруга е на режисьора Димитър Радичков, син на писателя Йордан Радичков.
-Г-жо Статулова, вярно ли е, че ще бъдат подновени снимките на сериала „Седем часа разлика”, които бяха спрени след скандал между Нова тв и продуцентската къща на Халваджиян?
-Нямам такава информация. Това зависи от телевизията и продуцентите. На един артист не може да му е мъчно, когато дадена роля свърши, понеже очаква следващата. Бях поканена да изиграя арменката Аги и я изиграх добре. Сериалът беше спрян поради някакви недоразумения, с които нямам нищо общо.
- Ваши колеги протестираха срещу робските договори, с които телевизиите обвързват актьорите...
- Телевизиите все искат да пестят пари, все нещо е правено-недоправено. Това много ме дразни. Защото всички умеят да те привлекат, твърдейки, че ти си името, на което държат, ти си запазената марка, ти си това, ти си онова, и накрая ... ничего, както биха се изразили братята руснаци.
- Аги, героинята ви в „Седем часа разлика” имаше свежо чувство за хумор. Вие притежавате ли го?
- Естествено, че и аз имам чувство за хумор. Нали знаете, че ние, актьорите, не сме шизофреници. Играем най-различни роли. Това е нашата професия. Може би някои хора виждат само цветята, които получаваме накрая, но докато дойде редът на цветето, похвалата и аплодисментите, има много дълъг период на къртовски, миньорски труд. Не мога да понасям приказки от рода на: „Е, актьорите в еди коя си постановка два часа се смеят и даже им плащат пари”. Това е много обидно за професията.
- Преди време споменахте, че мечтаете в някоя пиеса да изиграете джудже, а в друга – великан. Сбъднахте ли тази мечта?
- Не съм я сбъднала. Бях си измислила количка с колелца, за да си скрия краката и „да ходя” с ръцете си по сцената. Артистът трябва да е толкова разнообразен, че да може и това да направи. Той трябва да хване цаката на ролята.
- Джуджета или великани ви изглеждат днешните български политици?
- За мен е обидно да се занимавам с политика. Политиката и политиците не ме интересуват. Интересува ме изкуството. Зная какво става у нас, но не желая да потъвам в тези глупости. Искам да си гледам работата.
- От известно време не работите в Сатирата. Причината е директорът на театъра Калин Сърменов-Милото, който намали заплатата ви с мотива, че сте мързеливка.
- Майната й на Сатирата. Смених този театър с друг. Поканиха ме в театър „София”. Що се отнася до мързела ми – да, адски съм мързелива, известна съм с това. Личи колко ме мързи – имам участия в толкова филми и пиеси... Но не желая да коментирам това. Някакъв диригент решил да обиди моя приятелка, оперна певица. Тя му отговорила: „Точно вие не можете да ме обидите”. Аз твърдя същото.
- Какво би ви обидило?
- Много биха ме обидили простащината, лицемерието, грозотата и евтинията в човешките отношения. Обграждам се само с много добри приятели, с любими хора, с човеци, на които вярвам и те ми вярват. Искам да спомена една приятелка Желка, която е главна готвачка в Добрич. Снощи тя организира страхотна вечеря и покани всички актьори от представлението „Имам нужда от теб” на Нийл Саймън, което играхме там. Дойде цялото й семейство. Толкова възхитителни и добри хора има на тази земя. Както пише в Библията, очи да имаш да видиш... Те те откриват и ти ги откриваш – ако имаш душа и ако си чувствителен.
- Защо навремето отказахте ролята на Търновската царица в едноименния филм?
- Бях много малка. Тежах около 40 килограма. Бях подстригана късо като тифусно болна. Казах на режисьора, че ми е рано да изиграя тази роля. Имаше изискване когато търновската царица върви по улицата, всички да се обръщат след нея. Хората и днес се обръщат след мен, и вчера се обръщаха, и онзи ден. Но тогава реших, че в този момент надали ще се обърнат. После ме беше яд, защото колегите, участващи в този филм, бяха прекрасни, пък и ролята беше по-разнообразна от онова, което бях изпълнявала. Но пък така съм мислила тогава, така съм постъпила. За нищо не съжалявам в живота си.
- Във филма „Да обичаш на инат” направихте прекрасна роля. В живота обичали ли сте някого на инат? Мразили ли сте някого на инат?
- Така съм скроена, че не мога да мразя. Мога само да обичам. А как иначе да обичаш, освен на инат?!
-В „Дами канят” вие и Невена Коканова бяхте две етърви, стараещи се да бъдат колкото се може по-близки с героя на Стефан Данаилов. Истинската дама обаче не е прекалено инициативна по отношение на мъжете. Или тази максима е доста остаряла?
- Максимата, която споменавате, май е остаряла. Виждам, че напоследък женската агресия е прекалена. Мъжете пък са малко поувехнали, уморени, тъжни.
- Бихте ли се подложили на пластична операция, ако се наложи?
- Жените, които си правят пластични операции, приличат на хибриди. Не бих се подложила на такава процедура за разкрасяване и подмладяване – всичко неестествено нагарча. Харесвам бръчките си – те са от щастие.
- -За това щастие принос навярно има и покойният ви свекър – незабравимият Йордан Радичков.
- Общуването с него бе невероятно. Той беше много скромен. Дядо Данчо, както му казваха и децата, и ние с мъжа ми, не беше звезда, не се държеше като звезда. Това много харесвах в него. Според мен простаците, елементарните хора се правят на велики. Свекърът ми бе нормален, кротък, прекрасен човек с изключително въображение. С Невена Коканова, лека й пръст, навремето си казвахме: в живота има хора като него, които се раздават, и хора, дето една лещичка не са дали никому.
- Младен Киселов бе любимият ви режисьор. Най-интересното нещо, което сте чули от него?
- Когато правехме театралната постановка „И най-мъдрият си е малко прост” на Н.Островски, той каза: „Много са важни мечтите на героите. Защото един мечтае за готварска печка, друг мечтае да си купи кроасан, а трети – да полети в Космоса. Правете разлика между тези два типа хора”. Не че не си купувам готварска печка, но оня, който мечтае да полети в Космоса, ми е по-интересен.
