Актьорът и режисьор Олег Ковачев пред ПИК: Валери Петров беше последният рицар без броня

Отиде си един гений, скромен и добър човек

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

„Щастлив съм, че познавах Валери Петров, той беше един прекрасен скромен гений“. Това каза актьорът, оператор и режисьор Олег Ковачев, който на 9 години стана дете-звезда, след появата си във филма „Рицар без броня“ /1966/ на режисьора Борислав Шаралиев по сценарий на Валери Петров. Тогава Олег е избран сред стотици деца за главната роля в лентата, в която партнира на Апостол Карамитев и Таня Масалитинова. Филмът печели „Сребърен лъв“ и награда за най-добро детско изпълнение на кинофестивала във Венеция.

Пред ПИК Ковачев разказа за първата си среща с Валери Петров. 

- Г-н Ковачев, наричат Валери Петров мъдрец, епохален творец, дори светец. Какъв е той за вас?

- Отиде си единственият жив български гений. Чувствам се щастлив, че съм го познавал. Поставям го сред първите десет най-добри наши поети за всички времена. 

Валери Петров беше и най-скромният човек, когото съм срещал. Винаги се е старал да не бъде фалшив, да не се почувства някаква гордост. Може би той беше последният рицар без броня.

И сега всички медии ще се сетят за него, а допреди десет дни, преди да получи инсулта, никой не се сещаше.

Рицарят без броня Олег Ковачев

- Защо винаги става така?

- Защото сме българи. Мисля, че това е достатъчно. Успелите хора не са много тачени от българите, особено докато са живи.

- Бихте ли разказали за първата си среща с Валери Петров?

- Беше още по време на избора на актьори за филма „Рицар без броня“. Тогава бях на 9 години. Бяха ни обзавели едни зали, в които да си играем с мечове, саби, копия и лъкове. Край нас обикаляха двама-трима възрастни мъже. Единият от тях беше Валери Петров, тогава на 45 години. Те са избирали кои деца да снимат във филма, но ние не знаехме и изобщо не ни интересуваше. После, когато започнаха снимките, той много държеше да слуша репетициите ни. И когато усетеше, че някоя от думичките, които  е написал, ние произнасяме по детски, веднага казваше: „А, точно така. Ще го променим това в сценария, както децата го казват“. И така текстът стана жив. Тоест, не беше човек, който да се хване за това, което е измислил на бюрото си.

Запомнил съм го и с това, че беше един вечно пушещ човек, все с цигара в ръка и дим около носа му. Беше много благ, добър. Което рядко се случва. Във филмовия екип тогава имаше много хора, едни крещяха, други се караха помежду си, трети се караха на нас. Имаше и такива, които ме биеха, за да се разплача, когато трябва. А той винаги беше страшно внимателен, етичен, излъчваше едно спокойствие, достолепие.   
Когато пораснах и започнах да чета преводите му на Шекспир, пътеписите му, стихотворенията и приказките, които той писа за своите внучета, видях че това е една съкровищница за нас, българите.

С Апостол Карамитев в кадър от филма

- Защо според вас „Рицар без броня“ се превърна във филмова класика?

- Защото сценария написа Валери Петров. В това няма никакво съмнение. Най-значимото нещо в този филм е сценарият.