Акционери във фирмите ще отговарят с дълговете към хазната с личното си имущество
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мажоритарните собственици на фирми ще отговарят с личното си имущество за дълговете на компаниите към хазната, ако недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции. Недобросъвестност е налице, когато собственикът е знаел, че фирмата е свръхзадлъжняла и прехвърлянето на акциите или дяловете е извършено преди обявяването на несъстоятелност.
Това предвиждат промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които бяха приети наскоро от Министерски съвет и вече са внесени в парламента. Целта на промените е да се затворят вратичките в закона, с които собственици и шефове на фирми бягат от отговорност за задълженията им. За недобросъвестно прехвърляне на собствеността ще се считат и случаите, при които това е направено след стартиране на ревизия във фирмата и до 6 месеца след приключването й.
Собствениците на фирмата, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения към хазната до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано, гласят промените.
Както и досега, шефовете на фирми, които укрият факти, които по закон са длъжни да обявят пред НАП и вследствие от това не могат да бъдат събрани дължимите налози, ще отговарят с личното си имущество за борчовете. Но с промените към задължените лица освен директори и прокуристи се добавят и хората, които по силата на нотариално заверено пълномощно управляват дейността на фирмата. Шефовете на фирмите ще отговарят за дълговете, и ако направят скрито разпределение на печалбата с плащане в натура или пари, както и ако продадат имущество на фирмата на цени, значително под пазарните. Шефовете ще отговарят, и ако обременят с тежести имуществото на фирмата за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на трето лице.
Като мярка срещу сивата икономика се предлага и намаляване на тавана за плащане в брой. Проектът предвижда още от 1 август да бъдат забранени плащанията в брой над 5 000 лв., при положение че сега таванът е 10 000 лв. След това от 1 януари 2018 г. плащанията в брой ще бъдат ограничени до 3000 лв., а от началото на 2019 г. - до 1000 лв.
