Александър Йорданов: Вотът на недоверие е глупава политическа акция - опозицията няма да управлява, парашутът й няма да се отвори
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Част от опозицията внесе в Народното събрание искане за гласуване на вот на недоверие на правителството. Друга част декларира, че ще го подкрепи.
Целта на всеки вот на недоверие е да бъде свалено правителството. Всяко друго обяснение е лъжа. Като това, че вотът щял да даде възможност на опозицията да разкрие истината за "завладяната държава". Глупаво е това обяснение, защото измишльотината за "завладяната държава" опозиционери я артикулират от ранна утрин до късна вечер в медиите. И това, че тя сега ще се изговори и от парламентарната трибуна, няма да я направи "истина". Тя ще продължи да бъде лъжа.
Според днешните пишман опозиционери държавата ни е "завладяна" винаги, когато те са в опозиция. Много тъпо и само глупаци могат да им се вържат. Но е факт, че има такива. Навъртат се тъдява. А иначе добре помня, че когато държавата ни бе далеч "по-завладяна", Европейският съюз ни прие в своето семейство. Това се случи при правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, които отнасяха хули затова, че са "корумпирани", и обслужват "задкулисието" и при тях държавата ни е "завладяна" от "мафията". Но Европейският парламент не мислеше така и затова вече 18 години "завладяната" ни тогава държава е член на ЕС. Веднага след като станахме членове на европейското семейство се проведоха избори за членове на Европейския парламент и на тях партиите, които тогава твърдяха, че държавата ни е "завладяна", се провалиха тотално и не успяха да изпратят в Брюксел дори един евродепутат. При днешната "завладяна държава" ни приеха в Шенген и Еврозоната, което означава, че тези, които я "владеят" са свършили добра работа. И заслужават благодарност.
"Завладяна" бе държавата ни и през годините, когато самостоятелно или в коалиция управляваше партията ГЕРБ. Но тогава от Брюксел бяха доволни и даваха висока оценка на нейния лидер и премиер Бойко Борисов. Пак тогава доста партии търсеха партньорство с тази партия и се натискаха да влязат в коалиция с нея. Типичен пример бяха Реформаторският блок и Обединените патриоти. Това по-широко "завладяване" на държавата ни се оценяваше положително от Европейската комисия. "Завладяна" бе държавата ни и когато ни приеха в Шенген, а тази година и в Еврозоната. А личното ми впечатление като евродепутат е, че в Европейския съюз приемат само добре "завладяни" държави. Когато при т.нар. социализъм бяхме "незавладяна държава" хал хабер си нямахме от членство в този съюз. В друг съюз членувахме тогава и той се наричаше социалистически лагер. Но тъй като този лагер пропадна, а България е в ЕС, то е ясно, че страната ни постига успехи само, когато е добре "завладяна". И вече по-конкретно.
Ако попитате например кмета на София, кога държавата ни не е била "завладяна", не е изключено той да ви отговори, че "незавладяна" е била тя, когато татко му е бил капитан в Държавна сигурност и е ръководил агент, който е донасял какво мислят, говорят и възнамеряват да правят някои студенти. "Незавладяна" е била България и когато таткото на днешен опозиционен храбрец, който от опозиционерстване дори се втали, е ръководил с твърда ръка общински съвет на БКП в добричко село. "Незавладяна" е била България и когато един горделив днес опозиционен лидер, че дори и генерал, е получавал похвали като млад прокурор за проявената активност в работата си по времето, когато в страната ни бушуваше т.нар. Възродителен процес. И още такива "герои" се подвизават в днешната ни опозиция. За "завладяна държава" говорят ката ден и ненагледни образи, които дори когато бе ясно, че комунизмът е пътник, са се натискали да служат на неговия престъпен режим у нас, да стават агенти и сътрудници на зловещата Държавна сигурност. Знам ги поименно.
Но по-важният днес въпрос е, ако вотът на недоверие успее и правителството на Росен Желязков падне, какво следва: ново коалиционно правителство в настоящия парламент, предложено от опозиционните партии партньори в недоверието към него: ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и АПС или служебно правителство назначено от президента Радев и нови избори. Ако е първото, то е очевидна неговата невъзможност. Споменатите партии нито поотделно, нито заедно могат да съставят редовно правителство на България. Само някой застрелян в ума политанализатор в сутрешен или вечерен телевизионен коментар може да твърди обратното. И остава вторият вариант: служебно правителство назначено от президента и предсрочни избори преди или след коледните и новогодишните празници, което едва ли ще въодушеви избирателите. При този вариант проличава задкулисна цел и тя е за пореден път да се предостави на прокремълския ни президент възможността да калесва правителството на България, та да не би случайно да забравим колко е той важна персона. А и да му се съдейства за партията, която стяга.
"Чудесна" опозиционна стратегия! Толкова добре позната, та чак ни е втръснала от момента, когато преди няколко години виден днешен опозиционер произнесе подлата "клетва": "С Вас сме, г-н президент!", последвана от нисък поклон и от наклякали пред президентството като юрдечки привърженици на "незавладяната държава".
С други думи, поисканият от днешната опозиция вот на недоверие е поредната провокативна и глупава политическа акция, която няма да успее. Както до края на годината, така и до края на следващата година, както и две години след това, днешната българска опозиция няма да управлява. "Парашутът" няма да й се отвори. В европейска България на еврото и Шенген прокремълските опозиционни номера не минават. Затова пък специални поздравления ще заслужат лидерите и депутатите на партиите, които ще подкрепят правителството в четвъртък при гласуването на вота на недоверие и няма да допуснат да се реализира опозиционният прокремълски сценарий за поредна дестабилизация на отечеството ни. Същевременно е ясно, че вотът на недоверие налива вода в мелницата на онези политически сили, които биха искали да монтират след година на президентския пост някой "Радев N2". В този контекст е спорно дали между тези, които инициираха този вот и ще го подкрепят, има евроатлантици.
Когато ние, българите, се научим да подаваме ръка на доброто, тогава и дните ни ще бъдат добри. Днешната опозиция е очевидно, че не подава ръка на доброто. И такава ще я запомним. И все пак, гледайте този цирк! Забавлението е гарантирано. А и на манежа няма да има предпазна мрежа.
