Александър Йорданов: Връщането на хартиените бюлетини е крачка напред в европейското ни развитие - сбогом, Венецуела
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Добро дело свърши Народното събрание като възстанови възможността да гласуваме като европейци. Това е крачка напред в развитието ни. Крачка към истинската Европа. И нека предколедно Венецуела остане един мил спомен." Това написа в профила си във "Фейсбук" по повод промените в Изборния кодекс евродепутатът Александър Йорданов. Според него вече машините са излишни.
Ето какво написа Йорданов в социалната мрежа:
НЕУДОБНИ ДУМИ: СБОГОМ, ВЕНЕЦУЕЛА!
След промяната в Изборния кодекс машините стават практически излишни. С милионите, които бяха похарчени за закупуването им можеха да се подкрепят предколедно младите новобрачни семейства. Така дълги години по улици и дворове събираха прахоляк "Москвичи" и "Лади", докато лека полека отидоха за скраб. Такава е съдбата на машините. Остаряват. Стават ненужни. Идва новата машинария и замества старата. Колко машини например от XVIII или XIX век ползваме днес? А старите книги и ръкописи ги има във всяка библиотека и дори в домовете ни, нали? Разбира се, който иска може и да гласува машинно. Но трябва да е наясно, че със сигурност гласът му ще литне неизвестно накъде. Гласуваш за една партия, а гласът ти пълни кошницата на някоя друга. И така излиза, че си будала. Освен ако от партийната централа не са те светнали, че именно "ние държим кода".
Всъщност след много дни на препирни в парламента всичко това се изясни. А при хартията всичко е ясно синьо на бяло. Слагаш кръстче с химикалката и то остава за вечността. И никъде другаде не отива. Твое си е. За твоята партия. Попълва комисията протокола също с химикалката, десетина чифта очи зяпат и контролират.
Така са разсъждавали в държавите от Европейския съюз и макар някои от тях да са несъмнено по-напреднали от нас технически, при гласуване се доверяват единствено на традицията, т.е. на хартията. Защото за истинските европейци традицията е ценност. Непреходна ценност. Но ние, българите, не ценим традицията - нито европейската, нито родната. Ние дори не си знаем историята, своята. И е логично да не разбираме и гласът на настоящето. Този български феномен е обяснил още Алеко Константинов: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам." Естествено, че и днес "не сме дотам", след като дотътрихме чак от другия край на света, от далечна Венецуела, спорните и изхвърлени от истинските европейци машини.
Добро дело свърши Народното събрание като възстанови възможността да гласуваме като европейци. Това е крачка напред в развитието ни. Крачка към истинската Европа. И нека предколедно Венецуела остане един мил спомен.
