Александър Йорданов: Гръмна либералният балон за равноотдалечен премиер. Росен Желязков е подготвеният човек, идва краят на недоносените... Но къде е СДС и защо е изолирано ДПС-Ново начало?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият председател на парламента и евродепутат Александър Йорданов излезе с аналитични текстове за всичко, което се случва като генезис при формирането на кабинета "Желязков", като също така припомня ретроспективно как се стигна до сегашната политическа ситуация.
Ето какво пише той на стената си във Фейсбук:
Така и не научихме името на равноотдалечения кандидат за премиер. За сравнение, а и за историята. Но явно не е съществувал такъв. Или още не е роден? Изобщо, пореден либерален балон в родния политически салон.
Да пожелаем "На добър час!" на деветото поред българско правителство за последните три и половина години. На късопаметните ще припомня, че на 12 май 2021 г. бе назначено първото (служебно) правителство на Стефан Янев, а в момента управлява правителството (също служебно) с премиер Димитър Главчев, което е осмо поред от началото на политическата криза в страната. За тези три и половина години се смениха шест парламентарни състава и честта да гласува деветото правителство ще има седмия поред за кризисния период български парламент.
Осем правителства и седем парламента за три години и половина е политическо чудо достойно за вписване в Guinness World Records.
За раждането на дете са нужни девет месеца поне. Оказа се, че ние, българите, тая работа в политиката я вършим много по-бързо. Като стой, та гледай ние "раждаме" парламенти и правителства. Защото те са наши "рожби" нали? Като политическа многодетна майка е нашият народ. Но обърнете внимание: раждаме ги недоносени, явно плод на буйни страсти в тъмна доба и на политическо нехайство. И ето, сега отново сме пред "родилния дом". Този път родилните ни мъки продължиха три месеца. Но имаме надежда, че новата управленска рожба ще се роди здрава и ще оцелее.
Гледам я все още през "ехограф". Здрава е. Всичко си има. Премиерът е добре познат. Министрите - също. Спор няма, че Росен Желязков е по-подготвен за премиер от премиери като Стефан Янев, Кирил Петков, Гълъб Донев и Николай Денков. Бих се впуснал в много подробности, ако трябва да пояснявам защо съм прав. Само сегашният ни служебен премиер Димитър Главчев може да се съпоставя с него, но и тук разликата е очевидна. Главчев е премиер на служебно правителство, а Желязков ще бъде премиер на политически отговорно редовно правителство. Така че плюсът е в негова полза.
Ако изключим личната ми неприязън към кадрите на БСП, четирима от които ще цъфнат в кабинета, то съм напълно убеден, че вицепремиерите, които ще бъдат избрани, а именно - Томислав Дончев и Гроздан Караджов, са си абсолютно на мястото. Разбира се, че е по-добре министър на вътрешните работи да бъде политик демократ и с опит от ръководството на министерство, какъвто е Даниел Митов. Нима е по-добре да гледаме на този пост Бойко Рашков, например, както го гледахме в три последователни правителства или Иван Демерджиев в две правителства.
Разбира се, че Георг Георгиев е по-добър избор за министър на външните работи от министри като Светлан Стоев (избор на премиера Стефан Янев) и Теодора Генчовска (избор на премиера Кирил Петков), например. Добро е решението да се върне в Министерския съвет Гроздан Караджов. Той е доказал многократно, че разбира от работата си. Разбира се, че е по-добре министър на финансите да бъде Теменужка Петкова, отколкото Асен Василев. Това решение дори не се нуждае от обяснение. То е от правилно, по-правилно. Умно е и решението Атанас Запрянов да остане на поста министър на отбраната. Това е неговото място. А е и добре за евроатлантическата ориентация на страната.
Не може да има спор и за министъра на образованието Красимир Вълчев. Той се е доказал като отличен министър. Разбира се, че е по-добре Георги Георгиев - бившият председател на Столичния общински съвет, да е министър на правосъдието в сравнение с бързо олекналата Надежда Йорданова или с префърцунените Крум Зарков и Атанас Славов. На мястото си е и д-р Силви Кирилов като министър на здравеопазването, който определено не се чувстваше добре като ръководещ, макар и временно, заседанията на Народното събрание.
Мога да продължа с още съпоставки, като отново повтарям, че никак не ми се нрави, че животът на това правителство ще зависи от лоялността на БСП и златопръстото АПС.
Има и още един въпрос, който все някой би трябвало да постави и лидерът на СДС Румен Христов да отговори. И той е: защо в правителството не виждам министър от СДС. Дали това означава, че синята партия се дистанцира от кабинета, или е била пренебрегната от своите коалиционни партньори? И при двата варианта мълчанието е лош съветник.
Продължавам да твърдя, че е грешка изолирането на ДПС- Ново начало и заместването му с новата партия на Ахмед Доган. Но такава е политическата реалност към настоящия момент у нас. След предателството на обединението "Демократична България", което отказа да помогне на България в този съдбовен за страната период, правителството, което предстои да се гласува в 51-то Народно събрание, е възможност без която не можем.
Обръщам внимание и на опозицията. За да бъде тя силна (всяка демокрация има нужда от силна опозиция!), е необходимо да е единна. Това означава неизбежно сближаване на партиите от коалицията ПП-ДБ с прокремълски партии като "Възраждане" и МЕЧ. Следователно де факто прокремълското ще се омеша с афиширания само на думи от ПП и ДБ евроатлантизъм. Ще се наложи в Европейския парламент Радан Кънев, например, да обяснява защо неговата партия, член на ЕНП, е избрала да бъде опозиция заедно с партията, която се представлява от Петър Волгин.
И не преувеличавам. Ако ПП-ДБ и "Възраждане" не действат в синхрон, то няма как нито да поискат, а още по-малко да постигнат евентуално сваляне на правителството. Подписите им за такава оставка трябва да бъдат заедно.
От опозиционна гледна точка в комфортна ситуация е само ДПС "Ново начало". Тази партия имаше достойнството още в началото на настоящия парламент да заяви своята позиция и със сигурност тя ще бъде политическата сила, която при едни нови избори ще подобри своя резултат. Това впрочем твърдят и социолозите. Същевременно в неин интерес е да бъде конструктивна опозиция, т.е. по някои въпроси да подкрепя правителството. Това е нещо, което поради политически инат и егоцентризъм няма да правят от ПП-ДБ.
Но в настоящата кризисна ситуация идеята за "непримирима опозиция" е също толкова глупава, колкото и отказа на ДБ да участва в правителството.
Нека да пожелаем "На добър час!" на Кабинета "Желязков". И нека той още през първите си сто дни покаже, че големият компромис, който ГЕРБ-СДС направи, си е заслужавало да бъде направен.
