АНАЛИЗ: Доц. Татяна Буруджиева с аргументи защо новите политически проекти не заплашват ГЕРБ
Последвайте ни в Google News Showcase
Политически коментар за актуалните събития и процеси в страната направи доц. д-р Татяна Буруджиева, политолог, преподавател, бивш депутат от БСП.
По време на извънредното положение заради коронавируса злото беше извън политиката, а от партиите се очакваше да обединят силите си за борбата срещу опасната зараза. Но като започнахме да се връщаме към обичайния ни ритъм на живот, злото пак се върна в политическите формации и процеси у нас. Различните политически субекти вече се приемат като представящи алтернативи и състезаващи се за доверието на избирателите към тях, казва Буруджиева, цитирана от "Новини бг".
След една година ни предстоят редовни парламентарни избори, а след това и президентски. Т.е. година преди вота започва предизборната надпревара. Приключва един политически сезон сега и вече е налице подготовка за навлизането в новия след месеци. През този период гражданите започват да фокусират своето внимание върху политиците.
Кризата беше създадена заради мерките срещу коронавируса, не е типичната финансова и икономическа рецесия поради други дълбочинни обществени процеси. Очакването в обществото е политиците да дадат обективни и ефективни решения за излаз от застоя. За хората е важно да чуят от партиите прагматични идеи сега, а не по време на същинската предизборна кампания, когато разговорът, според мен, ще бъде затова дали дотук се е действало правилно. За заявителите на нови политически проекти пък е важно, че имат време да се подготвят за вота още от сега. Обобщено, аз смятам, че политическата ситуация сега в страната ни прилича на предизброна, казва Буруджиева.
По време на застоя ГЕРБ успя да спре ерозиращите я процеси, насъбрани в рамките на 10-годишното им управление. Не бива да се забравя и че м.г. имаше два пъти избори, в които тази партия доказа своите възможности. Въпреки това вдясно има доста голям свободен терен, към който очевидно са се устремили новите политически проекти и те имат своя шанс и място. Също така не бива да се пренебрегват електоралните възможности и на досега съществуващите десни формации, които са извън парламента, но на местния вот получиха добри резултати. Битката за десния избирател силно се ожесточава. Вляво обаче се освобождава електорален терен заради нестихващите скандали в БСП. Проблемът е, че когато се получава такъв електорален проблем в една партия като БСП, избирателите не бързат да се местят другаде. Те биха могли да гласуват за новите политически проекти, но това е трудно и аз не виждам в нито един от новите политически проекти такава заявка. По скоро новите играчи на политическия терен залагат на това да критикуват и атакуват управляващата партия, смята Буруджиева.
Това обаче се сблъсква с консервативните възгледи, които все повече се засилват, което показват направените дотук социологически проучвания. Те доказват, че хората предпочитат по-консервативни програми, политически идеи и проекти. При такива тенденции, не може да се върви към драстични промени. Смятам, че Слави Трифонов и неговите сподвижници загубиха доста време, а останалите от заявените политически проекти са електорално неясни или пък търсят чрез общественото мнение да постигнат резултати пред Темида и така да се компенсират действията на порукратурата. Новите политически проекти не дават основание да очакваме да се превърнат в грандиозна вълна, която да отнесе досегашните управляващи от ГЕРБ. И опозицията, и новите залагат на силното отрицание, на апокалиптичните прогнози, че ще ни залеят бунтове и протести от недоволства, защото "тези сега трябва да си отидат". Но не се вижда заявка някой да поеме отговорност да управлява, да консолидира, да обедини народа. Основната им заявка е да се махне Бойко Борисов.
Ако властта ще се търкаля по улиците, кой ще я вземе? Какво ще направи с нея и с какви инструменти, обединения и коалиции ще стане това - не е ясно. Не се вижда гласуване "за". Когато гласуваме за промяна, трябва да е ясно каква ще е тя, а не просто, че ще я има. Обществото ни не се интересува от това кой ще е лидер на БСП примерно и това е съвсем нормално, защото е вътрешнопартийна работа. За съжаление, битката за председателството в соцпартията се пренесе през медиите и публичността, занимавайки всички граждани, а това води до факта, че започна да се руши твърдото ядро на партията. Периферията е разочарована, защото се видя на предишни избори, че дори в такива периоди в партията се карат и хората си казаха: "Те на себе си и помежду си не си вярват, а очакват ние да им се доверим." Така не се прави. Както казах, вече скандалите станаха и през медиите, което води до постепенна ерозия на твърдото ядро. И според мен това е най-големият проблем на БСП. Когото и да изберат за председател, ще има тежката задача да вдигне партията. Сега тя е разбита на фенклубове и лечението на посятата вече ирационална омраза ще е много трудно. Прогноза за реанимирането на БСП е трудно да се направи, защото досега партията не е преживявала такъв колапс - да трябва да се бори за твърдото си ядро. Каквото и да се е случвало, БСП винаги се е вдигала на крака от това твърдо ядро, а днес то е разрушено, анализира доц. Буруджиева.
