Анти-мигрантско и анти-турско цунами удари изборите в Източна Германия - проблеми за Меркел и социалистите, както и скрит шанс пред България за "Фолксваген"! Ще се възползва ли Борисов?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Немската дясна националистическа партия AfD причини истинско политическо земетресение във федералната република вчера, издигайки се до втора политическа сила в областите Бранденбург и Саксония.
В Саксония, ХДС на канцлера Меркел губи 7.4% спрямо изборите от 2014 и успява да запази първото си място с около 32%, следвана от АfD с 27.5%.
В областта Бранденбург, която географски заобикаля Берлин, традиционно управляващата социалистическа партия печели около 27% с AfD на второ място с 23%.
Западните медии оптимистично тиражират тезите, че резултатите са обнадеждаващи, тъй като двете големи партии запазват властта, но в Германия настроенията са съвсем различни, а лагерът на AfD в Туитър е в еуфория. И причината е проста – процентите на AfD правят двойна голяма коалиция в Саксония и Бранденбург невъзможна. Това означава, че ще трябва да се формират тройни и дори четворни или петорни безпринципни коалиции, чиято спойка ще е единствено „да вземем властта“.
Например, в Саксония партията на Меркел ще трябва да влезе в коалиция със социалистите (както е и на федерално ниво), но да прибави към нея не само горе-долу приемливите Зелени, а и комунистите от Die Linke или либералите от FDP. Die Linke традиционно критикуват консерваторите от ХДС и ХСС и не е ясно изобщо дали биха се съгласили на подобна коалиция, а либералите пък ще гледат доста скептично на обединение със социалистите и ще отхвърлят категорично такова с комунистите.
До голяма степен аналогична е ситуацията и в Бранденбург, макар там социалистите да са с първи резултат, а консерваторите на Меркел да са на ръба на оцеляването.
Противно на въздишките в много западни медии, AfD ще се чувства много добре в опозиция на такава безпринципна коалиция. От една страна, широк тюрлю-гювеч формат на управление ще бъде напълно блокиран да провежда политики, защото всяка партия е обещавала различни неща на своите избиратели. AfD пък ще продължи да отстоява ясните си политически предложения – ре-индустриализация на Източна Германия, строги анти-имигрантски правила, повече пазарна политика за разбиване на корпоративните монополи, твърда външна политика срещу Турция и азиатските режими, и т.н.
Всичко това се харесва както на възрастните хора в Източна Германия, за които преходът е довел до икономическия колапс и унижение на тяхната родина, така и за работническата средна класа между 25 и 45, които влизайки дори на един прегрял пазар на труда, разбират, че 40-50% обща данъчна тежест дори на нискоквалифициран рбаотник те кара да преосмислиш приоритетите си отвъд джендър баланса и климатичните промени.
Проблемите на местно ниво със сигурност още тази седмица ще се пренесат и на федерално, където социалистите виждат все по-малко политически смисъл да поддържат голямата коалиция с канцлер Меркел. Нейните консерватори проповядват и печелят избори с позицията, че Германия вече е подредена държава и правителството трябва просто да пази статуквото без рискови маневри, за да не изгори къщата. Имайки предвид политическите, икономически и финансови проблеми на Италия, Франция, Великобритания и Испания, Германия дори и при най-тежките мигрантски вълни изглеждаше като добрият пример и двигател на Европа.
Немските социалисти, обаче, са в далеч по-сложна позиция, разкрачени между традиционния си по-възрастен работнически електорат и младите студенти под 25 години. Разкъсани между тези две електорални групи, които до голяма степен имат противоположни искания, социалистите губят гласове вляво към Die Linke и Зелените (едните искат пълен комунизъм, другите да напълнят Германия с араби) и надясно към AfD (които държат на реиндустриализацията и анти-имигрантската реторика). В голямата коалиция с Меркел, обаче, социалистите не могат нито да се определят накъде ще поеме партията им, нито да проведат каквато и да било политика, с която поне частично да оправдаят прегръдката със своя идеологически противник – консерваторите.
Всички тези процеси имат потенциал да съборят федералното правителство, тъй като лагерите в социалистическата партия ще влязат в поредна битка за бъдещето на своята формация. Дори и Меркел да оцелее, предизвикателствата пред местните и федералните избори след 2 години ще са огромни.
Едно от тези предизвикателства ще бъде и в провинцията Долна Саксония, където е централата на Фолксваген и чийто премиер държи златна акция в надзорния съвет на концерна. Премиерът Щефан Вайл от социалистите засега опитва да оправдае потенциално решение за Турция с икономическите ползи и деполитизацията на немския гигант, но кабинетът на Ердоган твърди точно обратното – инвестицията на Фолксваген ще затвърди правителствените позиции и ще бъде използвана чисто политически.
Депутатите на AfD в Долна Саксония вече са предприели офанзива срещу опита на Фолксваген да изнесе работните места извън Германия и Европа. Последната атака на националистите е от 23 август, когато говорителят на формацията в Долна Саксония посочва, че критиките на Volkswagen към AfD са бутафорни, защото концернът има 23 фабрики в комунистически авторитарен китай и се подготвя да изнесе немски работни места при „приятеля на ислямистите“ и „мразещият демокрацията“ Ердоган. Конфликтът между VW и AfD е дългогодишен и корпорацията открито напада националистическите позиции на партията, както и се опитва да я изолира от своите публични прояви и обществени програми.
Макар България правилно да стои далеч от вътрешнополитическите боричкания в Германия, този хаос създава безценна възможност да подобрим организацията си и да спечелим конкурса за завода на Фолксваген като успокоим страховете на акционерите и корпоративното ръководство от политическа катастрофа след 2 години. Хипотеза, при която AfD да засили позициите си на местно и национално ниво и да приложи някаква форма на вето върху строящ се завод в Турция ще доведе до финансово фиаско за немския концерн и това със сигурност се пресмята като риск. От друга страна, Борисов и България са се доказали като верен партньор на бундес републиката и тук инвеститорите могат да са 100% сигурни в защитата на тяхната собственост и предвидимостта на средата, в която оперират.
Но премиерът Борисов трябва да осъзнае, че освен историческия шанс да се превърнем в един от топ 5 износители на автомобили в Европа, потенциално неадекватно поведение на страната ни би могло да създаде и сериозни проблеми за Volkswagen и немските политически лидери, в случай че те се опитват да направят завой извън Турция, но не срещат помощ и разбиране от наша страна.
