Антон Тодоров: Подлеците от ДСБ издигат протеже на Цветелина Бориславова. Трайчо - образ невъзможен за бг десницата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ДСБ за пореден път показват, че българската политика е по същността си куфар с двойно дъно. При тях нищо не е такова, каквото изглежда и каквото се опитват да ни натрапят, че е.
Това има съсипващ ефект както върху качеството на политическите и управленски практики, така и върху ефективността от функционирането им. Съотношението цена-качество на българската публична политика отдавна е ужасно разбалансирано и за това от ДСБ имат огромна вина. Чудя се с кой акъл им се позволи да нахлуят така мощно в изпълнителната власт. Та това прилича като да позволиш на педофил да тършува в детска градина.
Същото е, но с няколко степени повече драматизъм – на действията им и последиците от тях. И всичко това, докато с лекота налагат основния си принцип „Излъжи ближния, защото ще дойде някой отдалеч и ще излъже теб.“
До местните избори остават едва четири месеца и от ДСБ побързаха да докажат този ръководен за тях принцип. Да издигнеш за водач на листата общински съветници в София Трайчо Трайков е нахалство и с нищо не предизвикано вероломство. Няма нито една причина протежето на Цветелина Бориславова и кръга „Типинг пойнт“ да бъде тропосван на част от избирателите на ДСБ. Тъкмо обратното – Трайчо е образ невъзможен за българската десница. Та само за залумите, които сътвори в определени енергийни структури неговата шефка на кабинет Милена Ценова няма да стигнат десетки страници. Трайчо Трайков беше сред най-немощните и неефективни министри в предишното правителство на Борисов.
Днешният икономически министър Лукарски ми изглежда като своеобразна реинкарнация на Трайчо, като своеобразно иронично отмъщение на съдбата. Сякаш да ни докаже, че принципът за вечното завръщане е в сила в българската публична политика. В ДСБ без съмнение са най-добрите измамници, които могат да се купят с пари, но сред избирателите и симпатизантите им има много читави хора. Чудя се защо трябва да ги поставят отново на такъв „огън“. Още не е заглъхнало унижението, което трябваше да изтърпят избирателите им след парламентарните избори миналата година. ДСБ тогава се впусна в невъздържана политическа похот с агент Гоце.
Да, да, тази претенциозна /на какво ли отгоре/ партия от есента на миналата година е в коалиция и управлява с партията на Георги Първанов, за когото сипеха огън и жупел години наред. Сипеха на думи, докато на практика тайно си колаборираха с него. Самият драгалевски лаборант си призна това през март 2009 г. в едно интервю за телевизия НОВА:
„Аз мога да работя с много хора. Мога да работя с БСП. Спомнете си, че аз бях начело на управлението, когато БСП се включи в консенсуса за евроатлантическите ценности и се извърши този голям геополитически завой, страната застана силно на курса на европейско членство и на курса за членство в НАТО.“ Тази колаборация има далеч отиващи източници в политическото поведение на гуруто на ДСБ.
Ето какво казва Иван Костов на 28 април 1998, малко преди ключовия за политическото оцеляване на Георги Първанов 43-ти конгрес на БСП, проведен на 1 и 2 май същата година:
"Моят кандидат е Георги Първанов и ще работим в тази насока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става, все още имам надежда, че нашият кандидат ще спечели, уточни Костов“.
Отдавна съм се убедил, че за да си начело на ДСБ, трябва просто да си посветен в тайнството на неограничената политическа безпардонност. Днес наследниците на Костича продължават със същото, очевидно настървени, че електоратът им преглътна змийската кост „Гоце и компания“. Сетих се как в една своя публикация преди време Христо Бисеров обяснява „технологията“, по която са се спрели на Георги Иванов за кандидат-кмет на Хасково от името на СДС през 1999 г.:
„Съжалявам, че не мога да си спомня, кой ми доведе Георги Иванов преди осем години. Не вярвам да е бил Христо Василев... може да е бил Стефан Атанасов“.
Ето така е ставало кадруването в СДС - някой ми доведе някого, ама не помня кой беше. Георги Иванов е сред най-последователните поддръжници на агент Гоце години наред, участваше в инициативните комитети в негова подкрепа, гласувал е за него.
За мътния шлейф, който върви след този кмет прокуратурата има безброй доказателства и нито едно качествено действие. ДСБ, а и както по всичко изглежда и другите от Реформаторския блок ще го подкрепят за нов, пети мандат. И това единствено, защото лидерът на ДСБ беше мотивиран по много подходящ начин от същия кмет и неговия син миналата есен, за да поставят Станислав Иванов начело на листата на РБ.
С което взеха немислимите близо 15 565 гласа в Хасковски избирателен район, при традиционно получаваните от партиите в този блок пет-шест пъти по малко гласове на предишни избори. Както сполучливо се пошегува тогава Делян Добрев: „Може ромите да се окажат най-големите реформатори в Хасково.“ И наистина, така стана.
Помня как циганите се превърнаха в най-големите седесари на парламентарните избори 2005 г., когато СДС беше в коалиция с партия ДРОМ на Илия Илиев. Две години по-късно същият Илия Илиев се появи в софийската листа съветници на ГЕРБ /заедно с Ангел Джамбазки, който беше няколко места по-надолу от Илиев/, а днес същият Илия Илиев е вече депутат от ДПС.
Казват, че пачавра леке не хваща. Но само в БГ, където българите, циганите и турците са заспали в непробуден сън такова политическо двуличие и мерзост не се наказва от избирателите. В нормалните страни подобни акробатики водят до недвусмислен, силен и безапелационен отговор от избирателите - така, че свят да им се завие на подлеците. И без да им се оставя дори теоретична възможност да се вихрят отново в политиката.
