Антон Тодоров пред ПИК: Плевнелиев принадлежи на олигархични кръгове, особено на този около „Типинг пойнт” и около Иво Прокопиев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Антон Тодоров е български политолог. Той е автор на бестселъра - "Агент Леон", издаден от "Милениум".
Сензационното историческо разследване разбулва неизвестния досега факт, че министър-председателят на България от царско време, Георги Кьосеиванов, е бил агент на комунистическите тайни служби. Фактите и документите от книгата до голяма степен преобръщат установени постулати от родната история.
Тодоров често разкрива нелицеприятни факти за известни наши политици. Той е твърдо убеден, че президентът Росен Плевнелиев е компрометиран и следва да подаде оставка. Разговаряме с него по темата.
- Г-н Тодоров, от няколко месеца настоявате за оставката на президента Росен Плевнелиев. Написахте и книгата „Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите". Кое е най-скандалното за Плевнелиев в нея?
- Нещата около него са толкова скандални, че е трудно да се избере кое е най-скандалното. Много неща около него минават всякакви допустими граници в поведението му и спазването на някакви базисни политико-морални стойности. Оказа се, че президентът Росен Плевнелиев е изпечен лъжец. Той излъга своите избиратели през 2011 г., че няма БКП-минало. Нещо повече – според последните ми разкрития отпреди месец, които бяха публикувани в агенция ПИК за първи път, показват, че този човек не само е бил член на БКП, но е бил висша номенклатура в Софийската организация на БКП, в градския комитет и в районния комитет в район Христо Ботев. Той е бил делегат на районна партийна конференция, избран е да брои бюлетините във вузовската конференция 1987 г. във ВМЕИ „Ленин”. Неговите адвокати са се впрегнали в кампания да го изкарват жертва. Обаче, Плевнелиев, ние вече знаем какво си правил през 80-те!
- Какво друго имате против него?
- Той даде на няколко пъти ясни знаци, че принадлежи на олигархични кръгове, особено на този около „Типинг пойнт” и около Иво Прокопиев. Тези кръгове са инсталирали този зависим човек на позиция, която му позволява да изпълнява т. нар. диспечерски функции. В политическата теория това означава, че е човек, който е на висша административна или изборна позиция и оттам лесно може да дирижира десетомилионни парични потоци. Може да влияе върху сериозни решения в държавата. Ще изброя някои от най-знаковите назначения на Росен Плевнелиев през последните години. Допреди няколко месеца негов най-важен съветник беше бившият инструктор от военно-административния отдел на ЦК на БКП. Става въпрос за съветника по националната сигурност на главнокомандващия – Васил Маринов, човек, който е завършил последния випуск на Държавна сигурност в Симеоново. Пресаташе на президента е бившият пиар на червената вицепремиерка Меглена Плугчиева, казва се Мария Иванова. Съветник по правните въпроси на Росен Плевнелиев е бесепарската активистка Наталия Киселова, която допреди три години беше член на Националния съвет на Младежката организация на БСП. Екатерина Захариева, която е шеф на кабинета на президента, е била шеф на отдел „Правен” в тройната коалиция при Джевдет Чакъров. Да продължавам ли? Мога няколко минути да изреждам хората в неговия екип, които нямат нищо общо не само с дясното, но и с антикомунизма. Те са от кърваво червени фамилии. За назначението на директор на Националната разузнавателна служба Росен Плевнелиев излъга цялата нация в прав текст през януари 2012 г. Тогава той назначи Драгомир Димитров и излъга, че той не е бил офицер от Държавна сигурност. После се оказа, че е бил офицер във Велико Търново от лятото на 1989 г. Плевнелиев трябва максимално бързо да напусне президентския пост, защото го осквернява.
- БСП обаче го атакуват доста жестоко, въпреки тази обвързаност с БКП, за която Вие твърдите.
- Да, това се използва като аргумент от кръговете, които адвокатстват на Плевнелиев. Това, че БСП го атакува, няма никакво отношение към фактите, които изброих. Второ, ако проследим взетите решения от Плевнелиев, и дали са продемократични, ще видим, че те са по-скоро в обратната посока. Тактически БСП и ДПС имат полза да го атакуват, но това не променя фактите. Освен това има борба между олигархичните кръгове на Иво Прокопиев и Делян Пеевски и на нас това не ни е от полза. Защото от битката на атовете страдат магаретата. Страдат хората и редовите избиратели. Кадровите назначения на Плевнелиев развращават публиката. Те показват на избирателя, че може да се мисли едно, да се говори друго, да се прави трето, а накрая да се случва нещо четвърто.
- Проевропейската позиция, която Плевнелиев винаги е изповядвал, тогава някакъв театър ли е, или е нещо друго?
- Това, което Плевнелиев прави, е най-лесното, което може да прави. Той е свикнал да върви по линията на мейнстрийма. Той не е политик, който би могъл да заема независима позиция, камо ли пък да я отстоява. Плевнелиев е един отблясък на това, което се говори в европейските столици или във Вашингтон. Аз също съм проевропейски ориентиран, но повярвайте ми, има поне една дузина казуси, по които българският президент трябва да покаже, че е български президент, а не отражение на официалната политика, между другото, на същите бивши комунисти, каквито са половината комисари в днешната Европейска комисия. Като започнете от маоиста Барозу, минем през неговия първи заместник Сийм Калас, който е бил над 20 години член на компартията на Съветския съюз в Естония. Баронеса Катрин Аштън е била член на крайно леви организации във Великобритания през 80-те години. Една от тях е била финансирана директно от съветските тайни служби. Така че няма значение какво говори Плевнелиев на този сух и мъртъв европейски език. Важно е какво прави и какви са му назначенията.
- През 2011 г. на президентските избори да не би пък да сте гласували за Плевнелиев?
- Не. Не съм гласувал тогава. Не гласувах и през 2006 г., когато на втори тур бяха Първанов–Гоце и Волен Сидеров. Признавам си, че през 2009 г. (на парламентарните избори – б.а.) гласувах за Синята коалиция. Аз съм от най-сините избиратели, но след 2009 г. отказах да гласувам. Тогава беше за последно. Крайно време е в политиката да влязат скромни, непретенциозни и работливи хора, които са с чисто минало и могат да изпълняват това, което са поели като ангажименти. Ако Росен Плевнелиев беше признал през 2011 г., че е бил висша номенклатура, много хора нямаше да гласуват за него, а тогава той спечели с много малко – само с 5% пред Ивайло Калфин.
