БАЛКАНСКО НАПРЕЖЕНИЕ: Сърбия и Черна гора изгониха посланиците си заради исторически спор
Черна гора обяви за персона нон грата сръбския посланик, а малко по-късно Сърбия изгони черногорския заради спор, засягащ историческо събитие отпреди 100 години, изиграло важна роля за идентичността на черногорците.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Според властите в Подгорица посланик Владимир Божович грубо се е намесил във вътрешните работи на страната, въпреки че няколко пъти е бил предупреждаван устно и писмено. Белград отвърна, че съгласно правилата за реципрочност на Виенската конвенция дава 72 часа страната да напусне посланик Тарзан Милошевич.
Дипломатическата криза избухна броени дни преди очакваното следващата седмица одобряване на ново черногорско правителство, начело с просръбска партия след изборите през август, предава за напрежението "Монитор".
На събиране на сръбско сдружение в Черна гора посланик Божович определил като "освобождение" начинът, по който през 1918 г. е ликвидиран суверенитетът на малката страна и тя става част от Югославия. Според властите в Подгорица преди век това е било направено по незаконен и нелигитимен начин.
Става дума за решението на т.нар. Великото народно събрание от Подгорица (или Подгоричка скупщина), сложило край на суверенитета, свалило от власт местната династия Петрович-Ниегош, приело властта на сръбската династия Караджорджевич и обявило сливането на Черна гора със Сърбия. Страната си връща независимостта чак през 2006 г.
Събитието се смята в Черна гора за анексиране от страна на Сърбия, включително защото e организирано от Белград и цялата процедура е проведена по време на окупация от сръбската армия, поела администрирането от френския корпус, отблъснал австро-унгарската армия след поражението на Кралство Черна гора във войната.
В Черна гора за мнозина по това време поне от половин век е приемливо някакво съюзяване на южните славяни, но под формата на конфедерация. Крайният резултат е, че Сърбия налага безусловно влизане на Черна гора в Сърбия като съставна част на Кралството на сърби, хървати и словенци, което от 1929 г. започва да се нарича Кралство Югославия.
Недоволството от начина, по който е ликвидиран суверенитетът на Черна гора води дори до въоръжен бунт през декември 1919 г. Статуквото е официално установено през 1920 г. с Парижкия мирен договор. Също през 1920 г. е с указ на регент Александър е разформирована Черногорската автокефална православна църква, имуществото ѝ е прехвърлено на Сръбската православна църква.
По ирония на съдбата Черна гора се оказва единствената държава, сражавала се на страната на победителите от Антантата, анексирана от друга страна от същия военен съюз - преди това на 6 януари 1916 г. малката държавица губи войната срещу Австро-Унгария и капитулира, крал Никола I така и не подписва капитулацията. Страната губи временно и името си, защото от 1929 д о1941 г. е наричана Зетска Бановина - сръбска териториална единица, включваща и част от Източна Херцеговина.
Валидността на решенията от Подгоричката скупщина са обсъждани по време на дебатите за новата черногорска конституция през 2006-2007 г. Тогава има предложения те да бъдат обявени за незаконни, но и аргументи, че приемането на такова решение вероятно автоматично признава валидността на това събрание от 1918 г., щом парламентът в Подгорица ще трябва специално да го денонсира.