БАН: Запазването на младите у нас зависи от промяна на качеството на живот
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Запазването на младите в България зависи от промяна на качеството на живот, социалната политика, образованието, икономиката и здравеопазването. Това заяви Антоанета Христова от БАН.
Христова представи доклад на БАН, свързан с Националната стратегия за демографско развитие на населението в България 2012 – 2030 г. Тя поясни, че след 1990 година естественият прираст в България винаги е бил отрицателен. Средните раждания в България са като средните в Европа-по 1,5 деца на жена.
Първият сериозен проблем, който се споделя от българските майки при избора дали да раждат 2-ро дете е, това че няма кой да гледа детето, както и липсата на места в детските градини. „Трябва да се осигурява по-лесен достъп до детските заведения. Второто предложение е непълно и гъвкаво работно време за по-лесно съчетаване на личния с работния живот на родителите”, добави Христова.
Проф. Митко Димитров от Институт за икономически изследвания на БАН също представи доклад, свързан с Националната стратегия за демографско развитие на населението в България 2012 – 2030 г. Според доклада страната ни стои на най-лошите позиции по смъртност, с позиции, които надхвърлят 15 промила, докато средно за ЕС е 10 промила. Ако преждевременната смъртност бъде намалена с 20 % това ще намали отрицателния прираст на страната в границите до 0 промила.
3 групи болести допринасят за 70-80% от смъртността у нас във всички възрастови групи. Една от тях са болестите на органите на кръвообращението. При най-младите голяма роля върху смъртността играят външните фактори-травми и катастрофи. Има очаквания 20-30% от българите в чужбина да се върнат в родината. „При сегашната ситуация, когато има много силен натиск над Европа за приемане на бежанци България трябва да има политика. По-добре е да определи някаква квота, предложението ни е 0,8 до 1 промила от населението.
Когато имаш политика, можеш да подхождаш целево към хората, които идват в България, можеш да си подготвен. Заравянето на главата в пясъка и отказът за приемане на хора е по-лошият вариант”, категоричен бе проф. Димитров.
От своя страна вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обясни, че различното, което е направено този път в Националната стратегия за демографско развитие на населението в България 2012 – 2030 г., е това, че е потърсена науката със съдействието на акад. Стефан Воденичаров и експерти от БАН-за системен научен подход при решаването на важни проблеми. Председателят на БАН-акад. Стефан Воденичаров посочи, че основната цел в двата доклада на БАН е преодоляване на демографската криза в България чрез намаляване на отрицателния прираст на населението в дългосрочен план.
