Корабът на опърления Бойко се разпада в пламъци
Последвайте ни в Google News Showcase
Всички сме гледали фантастични филми, в които огромен космически кораб влиза накриво в атмосферата на някаква планета и постепенно се разпада на обгърнати в пламъци късове. Точно това се случва на ГЕРБ в момента. И ако евентуално не се самовзривят точно преди изборите, на гербаджиите им предстои изборен погром.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Къде влезе накриво ГЕРБ? Ако в бандата на Бойко четяха нещо повече от „Винету”, можеха да си спестят куп неприятности с четенето на Аристотел например. Гръцкият мислител още преди 2300 години предупреждава, че олигархията – т.е. управлението на група могъщи хора в техен си интерес – е най-крехката, нетрайна и изложена на рискове форма на управление на една държава.
Две са причините за това. Първата: никоя олигархия никога не се намира в състояние на покой. Вътре в управляващата шайка винаги едни се опитват да надделеят над други, произвеждайки непрестанни напрежения и схватки. Отвън пък винаги се групират нови шайки, които се опитват да се намъкнат в олигархията или направо да я изместят и заемат нейното място.
Това означава, че във всеки даден момент олигархията може да се взриви заради непрестанните битки между различни хора и групи.
Втората причина за нетрайността на олигархичната форма на управление е, че тя произвежда бедност и несправедливост. И рано или късно народът се вдига, за да премахне олигархията от управлението.
Това в България вече се случи. Февруарските протести изметоха ГЕРБ от правителството. В момента гледаме действието на другата причина
саморазрушаването на олигархията поради вътрешни разпри
в които се намесват и външни групи.
Този процес върви отдавна и е видим за всеки, който умее да вижда такива неща. Уволнението на министър Трайков под натиска на руснаците и на "Лукойл" беше ясен сигнал, че външни групи се намесват в управлението, и то по един достатъчно мощен начин. Малко по-късно ненадейната атака на властта срещу Гриша Ганчев, дотогава неин приятел, беше сигнал, че в средите на управляващите започват вътрешни войни. Внезапното бягство от страната на емблематичния депутат на ГЕРБ Емил Димитров-Ротманса пък сигнализира, че войната навлиза в кръвопролитна фаза. От кръвопролития очевидно се опасява и бившият министър на аграрните работи Мирослав Найденов, който спешно потърси закрила като „защитен свидетел” срещу бившите си приятели.
Характерно за такива ситуации е, че за тях важи безсмъртната сентенция на Мечо Пух – „колкото повече, толкова повече”. Оттук насетне следва да очакваме все повече свързани с ГЕРБ фигури да изскачат на повърхността с разкрития за бандитски практики и вопъл за закрила.
Интересна ще бъде например съдбата на замесените в последните изтекли разговори, записани тайно, но публикувани явно. Мирослав Найденов се пазари с прокурора Кокинов да му бъде смачкано делото за подкуп. Кокинов пък нарича свой колега прокурор „гей” (Бойко Борисов го поправя, че бил „откровен педераст”) и топи началника си Цацаров, че възнамерявал да стъжни живота на журналиста от "Медиапул" Борис Митов, който също бил „и наркоман, и гей”.
По каква, интересно, законово определена процедура протича този разговор? Как така прокурор се среща с обвиняем? Как така прокурор, член на съдебната власт, нарича „шефе” бивш премиер?
Борисов не може да бъде шеф на Кокинов по линия на държавната власт. Следователно му е шеф по линия на някаква друга, скришна власт.
Законово определена процедура тук няма. Има си чисто олигархично сборище на хора с бандитски нрав и изказ, които истински не разбират защо трябва да има институции, правила, закони и всякакви такива пречки пред онова, което те искат да направят – за себе си и за своите приятели, против своите неприятели и т.н.
Точно това неразбиране е атмосферата, в която корабът на ГЕРБ влезе накриво и затова в момента се разпада в пламъци. Не само че не разбраха колко нетрайна и опасна е олигархията
(между другото, ако бяха прочели Аристотел, щяха да разберат как да се предпазят от ранен разпад...), но и не разбраха защо трябва да има държава. Както Симеон Сакскобургготски сбърка, когато си представи България като средно голяма фирма, така и Бойковите хора сбъркаха, когато си представиха България като източник на плячка, населена с прост човешки „мат‚риал”, който няма да разбере как го ограбват. А и да разбере, няма къде да отиде.
Има. Хората затова правят държави – като защита срещу появата на шайки разбойници във властта. Какъвто и бандитски договор да има по върховете, рано или късно някоя държавна институция заработва – и издава играта. Все пак не можеш да контролираш всички чиновници през цялото време. Така стана с доклада на НАП, който потвърди престъпното нехайство на МОСВ по повод заграбените от "Юлен" територии на Пирин. Така стана с последните скандали с подслушванията когато ненадейно прокуратурата започна да върши това, за което є плащат – и което никога преди това не е вършила. Да проверява и привлича към наказателна отговорност. Така стана и с внезапното задвижване на митниците против шмекериите на "Лукойл" с измервателните уреди.
Когато управляваш само със сила, хората трупат обида и гняв. И рано или късно в момента, в който властта започне да отслабва, започват да си връщат. В случая с държавните институции това е най-лесно – просто започват да си вършат работата; и всичко тайно става явно. Този процес, веднъж започнал, е неудържим. Все повече хора и институции започват да си връщат за понесената обида и накрая подгонват онези, които са ги обиждали.
При това положение цялата тактическа гениалност на Борисов вече не струва пукнат петак. Защото се натъква точно на онези правила и закони, които ГЕРБ винаги е презирал. Например тактически верен ход е внезапното изключване на Мирослав Найденов от партия ГЕРБ. Обаче какво става с елементарния факт, че той е водач на две листи в изборния процес? На 12 май ще си влезе човекът в парламента като водач на листа на ГЕРБ и никой не може да го помръдне, ако той не иска.
Да не говорим, че – както е по правилата – софийският прокурор Кокинов вече не е нито софийски, нито прокурор.
Някакви правила започват да стават видими, но ситуацията в страната продължава да е предимно объркана и затова всеки ден се случват куп неща, издаващи трескавото бързане на ГЕРБ олигарси да закрепят положението, преди на власт да е дошъл някой, който да ги удари през пръстите.
Въпреки натиска от митниците, "Лукойл" продължава да отказва да свърже измервателните уреди на складовете си с държавната институция. Цеко Минев купува строителна фирма на Черепа, докато служебното правителство заплашва, че ще му вземе ски съоръженията на Витоша. Цветан Василев трескаво печели търгове за ремонт на гара София и водния цикъл на Сливен, както и за ремонт на пътища, докато агенция "Мудис" чертае негативни перспективи пред банката му, захранвана с пари на държавата. Гриша Ганчев контраатакува ГЕРБ за огромни далавери и бандитски практики. Емо Ротманса изобличава Цветанов в далавери с дървесина, докато служебното правителство се опитва в последния момент да захрани гореспоменатия Цеко с още територии на Пирин. Групировката ТИМ, захранена с държавни парцели в последния ден на правителството на ГЕРБ, изкупува медии на килограм и бурно застроява Алея Първа във Варна.
Отново започнаха заплахи срещу журналисти, а Борисов, продължавайки да реже ленти в неясно какво си качество, заплашва всички политици, че след 12 май те пак ще дойдат при него...
В такава трескава ситуация закъсалите олигархии имат резервен ход – да проведат държавен преврат. Намирисва, наистина, на преврат. Всеки, който внимателно е чел мемоаристика за 1923-та, 1934-та и 1944-та година ще разпознае този мирис. Но преврат няма да се случи. Разложението в ГЕРБ е стигнало прекалено далеч и няма откъде да дойде необходимата воля и решителност. Най-вероятно до изборите ГЕРБ ще продължи да се разпада, неговите олигарси и мутри ще продължат да се ритат по кокалчетата, външни мутри ще се опитват да ловят риба в мътна вода, а на 12 май никой няма да отиде да целува ръка на Борисов. Защото той ще е просто един опърлен от огъня капитан на зрелищно изгорял и разпаднал се под краката му кораб.
Българското общество може да е всякакво, но има чувство за политическо самосъхранение. Вместо да видим преврат, на 12 май ще гледаме как олигарсите бягат, а държавата получава шанс да се освободи от шайката, задушавала я в продължение на четири години.
