Последвайте ни в Google News Showcase
Доволен съм изключително много от моя избор в неделя – не гласувах. Използвам възможността да поздравя всички българи, които са направили същото. Знам, че това ще предизвика порой от хули и демонстративна диващина, но не ми пука. Отдавна съм престанал да се впечатлявам от мнението на дегенератите, каквито са немалка част от населяващите тези земи. Sad but true. Затова и тези земи рано или късно няма да са вече подвластни на това племе и не съм сигурен, че това е непременно лошо. Как го беше казал Костичът преди година по Дарик:
„Това е отчаянието на умираща и загиваща нация“. Прав е драгалевският лаборант. Не е справедливо райското място България да продължава да бъде осквернявано от негодното племе. Доказано негодно, с потвърден през годините сертификат за това. Съветникът на Бил Клинтън, американският политолог Джоузеф Най през 90-те написа някъде: „Защо да си мислим, че САЩ ще оцелеят за вечни времена, след като Римската империя се е разпаднала“. Прав е, перифразата му ще звучи така – защо да си мислим, че България ще оцелее, след като Римската империя не е оцеляла. Толкова по тази тема. А бях решил да пиша за сиеминутните тегоби пред отечеството и племето. След като същото племе демонстрира една от основните си опитности – обича да наказва по време на избори и винаги започва със себе си.
Сега всички /или почти всички/ намазани политически пехливани са в парламента, във фабриката за луксозни съдби. Тези, които не успяха ще получат възможност да опитат от „ерзац“, какъвто представляват близо половин милион на година държавна партийна субсидия – Д-21 на Дончева и Глас народен на Витков. Само Зелените останаха извън казионното обгрижване, но и без друго много политическа паплач от хрантутници ни се обеси на врата. Предполагам, че тези, за които ние гласуваме и постепенно се готвим за челен сблъсък с бандюгите във властта ще ставаме все повече. Защо бандюги ли? Много е просто. Имам запазена кратка формула за това какво представлява българската политика.
Тя е пряко продължение на организираната престъпност, но с други средства. Премиер от тази порода си имахме допреди година и половина, който сега пак напира за същото. Няма да ми стигне цял коментар, ако само изброя местните бандюги, които бяха окупирали /разбирай платили/ избираеми места в листите или организирали купен преференциален вот за себе си там, където не можеха да влязат по традиционния начин. Това сме ние българите – оскверняваме всяко нещо, до което се докоснем. Преференцията е сама по себе си нещо много добро, но ние я побългарихме.
Вързахме я с тел. В парламента влизат изключително скандални, заредени с много лоши практики персони. Имаме водач на листа в голям южен град /древните траки са го именували „Марса“/, когото реаниматорският блок инсталира вече в бъдещия парламент. Този задлъжнял момък /фирмите му дължат милиони/ е син на баща си – кмет на областен град, един от закоравелите престъпници в публичната местна власт, пряко свързан с местната организирана престъпност.
Преди доста време бях в кабинета му по повод едно мероприятие. Предлогът за срещата ни беше достатъчно добре измислен. Така или иначе имах възможност да го слушам и наблюдавам. Най-интересното беше, че буквално час преди срещата ни бяха стреляли по един местен бандит, който обаче оцеля. Звънят информатори на този кмет /това става пред очите и ушите ми/ и му казват, че за атентата е подозиран той. И какво каза този тип? Следното: „Абе, нали ако аз го бях поръчал и подготвил, сега нямаше да е жив“. Видях абсолютната безпардонност, с която това беше изречено пред външен човек. Е, неговият син ще бори мафията като депутат от реаниматорския блок. Вторият, пак в същата листа, е друг син на баща си. Наследник на огромни активи, придобити през „славното време“ на Христо Бисеров като главен секретар и втори човек в СДС през 1997-2000 г. Та кой е приватизаторът на димитровградския завод „Неохим” – е, неговият син вече е депутат от реформаторския блок. Чудя се тези реаниматори /сега разбирам колко прозорлив съм бил, когато им лепнах тази малка промяна в заглавието/ освен да инсталират във висшата публична власт отрочетата на едни от най-заклетите грабители на държавата, друго дали могат. Според мен тези ще ни отровят живота с магариите си. Продължавам със списъка – в парламента вече е и бившият секретар на Даниел Вълчев, докато беше вицепремиер и министър в тройната коалиция 2005-2009 г. „Борците с мафията“ реанимираха това политическо чучело, участник в безброй далавери, свързани с неговия административен демиург, през листата си в Старозагорския 27-и МИР.
Да гласувам ли? В друго време и друг живот. За тези изпечени бандити глас не давам. Продължавам – водач на реаниаторите в смолянския избирателен район беше близкият до сърцето на Доган бивш негов депутат Ариф Агуш. Добрата новина е, че май няма да влезе, но оскверняването беше извършено със самото му поставяне начело на листата им. Този човек е бил шеф на борда на Кремиковци през 90-те. За по-младите и политически невинни да припомня, че тогава комбинатът беше грабен така, както и Митал не го е грабил след това. Мултигрупата направи милиарди от това, че беше застанала на входа и изхода. Агуш е бил важният човек там. Въпрос – дали е имал вземане-даване със Зъбчето и Мултигрупата. Въпросът, както се казва е реторичен. Този го трапосаха пак „борците с мафията“ Радан, Кунева, Лукарски и Исмаилов. Някой от тях са станали по-богати вследствие на решението си. Добавете и сикаджията, когото БСП вкарва от Шумен /бивш зам.-министър на МВР при Орешарски/, висаджията от Своге, който пак ще осквернява парламента, отново като депутат от ДПС и още поне дузина подобни екземпляри. Тогава ще ви се изясни, че тук в един момент ще дойдат якобинците и ще стане страшно. През февруарските протести м.г. едни от най-настоятелните лозунги бяха за издигането на гилотини в центъра на София. Ще минем и през тях. Но най-напред ще минем през още едни избори – съвсем скоро.
