Последвайте ни в Google News Showcase
"Беше оказан натиск върху депутати от Български демократичен център от управляващите. Целта бе да се гласува цветно в нашата коалиция, за да се прикрие срамната коалиция между ГЕРБ и ДПС”. С тези думи лидерът на България без цензура Николай Бареков аргументира решението си да оттегли подкрепата си за собствената си парламентарна група. Малко след това той добави, че е готов да се откаже дори от шестимата депутати от България без цензура ако те започнели да подкрепят управляващите. Останалите депутати от групата на БДЦ са представители на партията на енергийния олигарх Христо Ковачки ЛИДЕР, както и случайно попаднали типажи.
Лупингите на Бареков са трудни за проследявани поради сложната им геометрия през годините. Фактът обаче е, че това е първият партиен лидер в българската история, който се отказва от собствената си политическа сила, докато тя е в парламента. Тук идва въпросът, дали пък самата политическа сила не се е отказала от лидера си? Само до преди месец самият Бареков щедро предлагаше безусловна подкрепа на управляващото мнозинство, което и тогава се състоеше от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Припомням, че при гласуването на правителството в парламента всички депутати на БДЦ подкрепиха Бойко Борисов за министър-председател, въпреки че не подкрепиха структурата и състава на правителството му.
Тогава Бареков аргументира подкрепата си за Борисов така: "Бойко Борисов получи доверието на най-много български граждани. Ние също сме на мнение, че първата политическа сила трябва да излъчи премиер. На мен лично това правителство не ми допада, но му даваме подкрепа, за да може да осъществи полезни за България реформи. Взехме нашето решение, така да се каже със скърцане на зъби, но в името на България".
Сега пак в името на България Бареков кани Радан Кънев, когото до вчера наричаше Рамадан, заедно да организират опозиционен блок и да борят управляващите. До преди 2-3 месеца пък бившият телевизионен водещ кичеше цялата страната с билбордове, на които обещаваше, че благодарение на партията му след изборите България ще бъде без БСП, ДПС и ГЕРБ. Сега се оказва, че България явно ще продължи политическия си живот без Бареков. Междувременно колегата на Бареков Росен Петров се оказа обезчестен с помощта на собствения си офицерски кортик. Добрата новина е, че поне за известен период от време българският телевизионен ефир ще бъде свободен както от предишния, така и от сегашни държател на кортика.
Разбира се каквото и решение да вземе Бареков за политическото си бъдеще от тук нататък, това едва ли ще има голямо значение за българската политика. След няколко десетки милиона изхарчени от Цветан Василев за влизането на ББЦ в парламента и след множество патетични изблици по зали и площади, Николай Бареков си тръгва от политиката така както влезе – готов на всичко само и само някой да му обърне внимание. Големият проблем за него е, че едва ли вече ще се намерят много хора, които са готови да жертват каквато и да било част от времето си за да му обръщат внимание.
Днес всички са наясно, че Бареков беше инженерен продукт, който трябваше да осигурява политическо влияние на бившия банкер Цветан Василев. В края на знаменитата си кариера Василев явно беше осъзнал, че силата на властта и политиката е много по-голяма от силата на парите. Затова реши да инвестира огромни средства в партията на Бареков. Това може би беше последната му глупава инвестиция. Защото след една година наливане на пари, по стар навик бившият телевизионен водещ обърна палачинката още при първите сигнали, които показваха, че Василев потъва и се превърна в един от най-яростните му опоненти. После се оказа, че освен като лидер на партия, Бареков е изхрачил и колосални суми докато е управлявал телевизията на Василев ТВ 7, а резултатите са повече от скромни.
С написаното до тук искам да кажа, че една част от българските избиратели отново се оказаха в ролята на лапнишарани. Защото освен с купени и контролирани гласове, ББЦ успя да прескочи бариерата от четири процента за влизане в парламента и благодарение на съвсем автентичен вот, въпреки че несъстоятелността на Бареков беше очевидна. Не познавам човек, който да е гласувал за ББЦ и не мога да си обясня наивността, с която не малко хора в България приемат думите на всеки, който се яви повече от 5 пъти по някоя телевизия. Обикновено мотивът за подобно гласуване се състои в следното изречение: „Я да видим тези какво ще направят. Те поне не са били във властта”.
От 25 години България е в непрестанно търсене на нови хора, които да дойдат и да оправят държавата. Въпреки, че през десетина години българският политически елит се променя почти изцяло, този мит продължава да е жив. Върху него паразитират по някоя друга година такива като Бареков. Истината е, че революцията свърши и България вече се нуждае преди всичко от устойчива и предвидима политическа система. Затова единственото, което ни остава е да се надяваме, че Бареков ще бъде последният от многото инженерни проекти и никога повече подобни одиозни фигури няма да бъдат допускани в политическата система на страната.
