ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 29 декември се качих на обедния влак за Варна – решение, за което много скоро щях да съжаля. Тъй като очаквах по празниците да е претъпкано с хора, взех си билет за първа класа – за 29,50 лв. Отдавна не бях ползвал услугите на БДЖ и бях забравил за чутовната мизерия във влаковете. Още като видях вагона, усетих риск за живота си – стар, очукан и олющен. Вътре гледката беше още по-страховита – купетата мърляви, седалките вехти и омазнени от десетилетия ползване, вонящи на обелки от хамбургски салам. Дори да са чистени, толкова са стари, че няма как да личи. През прозорците не се вижда почти нищо – опушени и замъглени. За сервизното помещение да не споменавам. Потресаваща картина, от която почувствах дежа вю – все едно се върнах 30-40 години назад, при социализма, когато се возехме в същите вагони.
Само час след като потеглихме, парното спря. Било пуснато, но никой не знаел защо не работи. „Ето, вижте, духа, ама студено“, обясни любезно кондукторката. Само че аз си платих 30 лв., за да пътувам цели 7 часа в кочина и накрая да измръзна.
Когато влакът пристигна във Варна и се прибрах, имах чувството, трябваше да изваря всички дрехи и да прекарам цял час под душа, за да отмия погнусата, която изпитах. Беше чудо, че не хванах някоя зараза.
За едно е прав Слави Трифонов – няма такава държава. Няма такива железници в ЕС. Обидно е и за служителите в БДЖ да работят в смард и мизерия. А за комфорта и уюта на пътниците в 21 век ще се погрижи ли някой.
Стела Андонова, Варна
