Любимият му „Мюнхен 1860” го гони, в „Байерн” става легенда
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В новата история 11 септември може и да е черна дата, но в Мюнхен тя е истински празник. Защото точно тогава рожден ден празнува най-голямата легенда на местния „Байерн” и целия германски футбол Франц Бекенбауер.
Бъдещият Кайзер решава, че ще става футболист още едва 9-годишен. Затова започва да посещава редовно тренировките на своя любим клуб „Мюнхен 1860”, не пропуска и мачовете му. Записва се в неговата школа, не жали сили, за да го харесат, за да го одобрят. Но го натирват като... бездарен. И той отива при градския съперник „Байерн”, където поема по дългия, но и славен път.
Играе дясно крило. Играе нападател и в своя клубен юношески тим, титуляр в центъра на атаката е и в сборния ученически отбор на страната. Със специално разрешение е включен в първия състав на „Байерн”, на кормилото на който тогава е югославянинът Златко Чайковски. „Че кой е този Бекенбауер?” – крещи той в канцелариите на клуба. Бързо си възвръща настроението: в дебюта си в Хамбург срещу „Санкт Паули” натрапникът бележи гол, „Байерн” побеждава с 4:1. Така започва професионалната кариера на Франц Бекенбауер – с роля на ляв полузащитник, с гол. Това става през май 1964 г. Чайковски си разбира от работата – бързо си дава сметка, „кой е този Бекенбауер”, не си жали усилията, за да спечели сърцето на младия футболист.
Със своята фигура и елегантност, често облечен във фрак и цилиндър, Франц напомня по-скоро на герой от любовен роман. Но набеденият кандидат за салонна слава тренира по шест часа дневно и преди всичко индивидуално, печели симпатии, подхранва все повече надеждите и ги оправдава с всеки изминат ден.
Една година по-късно, на 26. септември 1965 г., на 20-годишна възраст Бекенбауер записва и първото си участие в сборния отбор на страната. Спечелил е доверието на Хелмут Шьон за важната квалификация по пътя към финалите в Англия срещу отбора на Швеция в Стокхолм. Не са малко тия, които обвиняват Шьон, че излага на риск успеха на страната с този неузрял още играч. Но Бекенбауер разпръсва и тези съмнения. Изкована е победа с 2:1. ФРГ печели правото да бъде сред 16-те на осмото Световно първенство. Спечели го и с отличната игра на дебютанта Бекенбауер.
1966 г. е белязана в неговата състезателна биография като начало на международния му престиж – престиж, който прерасна за кратко време в слава. На световните финали в Англия видяхме този играч от средата на терена в отбора на ФРГ да слаломира между швейцарските защитници и да бележи два от петте гола. Привлече ни вниманието и в срещите с Аржентина (0:0) и Испания (2:1). На четвъртфинала с Уругвай отново е щастлив стрелец. На стадиона в Ливърпул играе полуфинал срещу СССР, чийто състав е намален. Негов далечен удар попада в горния ъгъл на вратата, на която е Яшин – 2:1 стига, за да се отиде на финала срещу Англия...
На „Уембли” той играе срещу Боби Чарлтън така дръзко, че смайва специалистите. Четири години по-късно в Мексико двубоят с Чарлтън продължава. ФРГ спечели с 3:2, Бекенбауер има явно превъзходство, но не се срамува да каже: „Горещината си каза думата. Боби не я понасяше. А пък и не беше вече първа младост...”
На третото си поредно Световно първенство във ФРГ през 1974 Бекенбауер играе не само като либеро от световна класа, но и като капитан на своя отбор. Печели световната титла. И така станава футболният „Кайзер Франц”.
