Бившият конституционен съдия Благовест Пунев пред ПИК: Може да се окажем в период, в който да няма както действащ кабинет и парламент, така и президент, ако има избори 2 в 1
Последвайте ни в Google News Showcase
В петък президентът Румен Радев ще връчи третия проучвателен мандат в рамките на 46-ото Народно събрание на избрана от него политическа сила, в опит да се състави редовно правителство. До момента сигналите от партиите са разнопосочни дали, ако някоя от тях, получи този мандат, би намерила парламентарна подкрепа за сформирането на редовен кабинет.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Какво предстои оттук нататък, ако такава подкрепа не бъде намерена и изправена ли е страната пред конституционна криза, агенция ПИК попита бившия конституционен съдия Благовест Пунев. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Пунев, чука ли конституционната криза на вратата на държавата?
- Ако третият проучвателен мандат се окаже неуспешен, ще се насрочат избори. За конституционна криза може да се говори, когато и след новите избори, няма да може да се състави правителство.
Новите избори съвпадат с президентските избори и може да се получи един период, в който да няма както действащ кабинет и парламент, така и президент.
- Да изходим от тази презумпция - третият мандат не може да се реализира. Какво предстои след това?
- След това предстои разпускане на парламента и насрочване на нови предсрочни избори от страна на президента.
Същевременно се поставя и въпросът за президентските избори, които не могат да бъдат насрочени по-рано от три месеца от изтичане на мандата на президента и не по-късно от два месеца от същата дата - мандатът на президента изтича, мисля, на 22 януари следващата година. Това означава, че не по-рано от 21 октомври и не по-късно от 21 ноември трябва да се насрочат президентските избори.
Затова и се поставя въпросът за тяхното евентуално провеждане, поне на първия тур, ако се стигне и до втори, той ще бъде на отделна дата, но първият тур и парламентарните избори, да се проведат на една дата.
Тук обаче провеждането им на една дата би носило и всички проблеми, които носи машинното гласуване. То е задължително и софтуерът на машините би бил затруднен, защото ще трябва избирателят да гласува едновременно за два избора.
- Парламентът насрочва дата за първия тур на президентските избори, след това президентът го разпуска с нарочен указ. Какво прави след това той - нов служебен кабинет ли назначава или остава сегашният?
- Назначава нов служебен кабинет. Той може да бъде и същият, но с нов указ. Няма пречка да бъде същият, но трябва да има отделно назначаване на нов служебен кабинет.
- Разсъждаваме чисто хипотетично - ако този двумесечен срок преди президентските избори не бъде спазен и парламентът няма как да бъде разпуснат, тогава попадаме в интересна хипотеза - служебно правителство и работещ парламент.
- До тази хипотеза сега не може да се стигне. Това се има предвид, когато три месеца преди изтичане на мандата на президента, се стигне до предсрочни избори. Тогава той няма право да разпусне парламента.
Тук би могло да попаднем в една много интересна ситуация - ще имаме служебно правителство, което е назначено от него, а не от парламента. То носи отговорност не пред парламента, а пред президента.
Интересно би било тогава какви ще бъдат отношенията между служебното правителство и парламента, защото тази ситуация не е предвидена в Конституцията. Реално ще имаме правителство, което е отговорно пред президента, а не пред парламента, но независимо, че парламентът е действащ, формално той не може да упражнява парламентарен контрол, защото този кабинет не е избран от него, защото то, служебното правителство, е отговорно пред президента, защото той го е назначил.
