ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Близначките Мишел и Лавиния Осбърн винаги са споделяли изключително силна връзка.
Но когато през септември 2022 г. Лавиния отваря имейл с резултатите от домашен ДНК тест, я обзема тревожно предчувствие.
„Може би подсъзнателно съм знаела“, казва тя пред Би Би Си.
Резултатите разкриват нещо поразително: макар да са двуяйчни близначки, Лавиния и Мишел нямат един и същ баща.
Те са заченати по естествен път, износени в една и съща утроба и родени от една и съща майка в рамките на минути – но всъщност са полусестри.
Двете съществуват благодарение на изключително рядък биологичен феномен, известен като хетеропатернална суперфекундация. За да се случи това, жената трябва да произведе повече от една яйцеклетка в рамките на един цикъл, които да бъдат оплодени от сперматозоиди на различни мъже, а след това и двата ембриона да се развият успешно.
В световен мащаб са документирани едва около 20 подобни случая. След проучване за радиосериала The Gift на BBC Radio 4 става ясно, че Мишел и Лавиния са единственият известен случай на близначки с различни бащи във Великобритания, съобщава Би Ти Ви.
За Лавиния това разкритие е съкрушително. Двете сестри са имали трудно детство, прекарано между различни домове и настойници. Единствената им сигурност винаги е била една друга.
„Тя беше единственото нещо, което беше мое, единственото, в което бях сигурна… А после вече не беше“, казва Лавиния.
Когато обаче споделя новината с Мишел, реакцията ѝ е различна.
„Не бях изненадана“, признава тя. „Все още ми е трудно да повярвам, че това е възможно – толкова е странно и рядко – но някак има логика.“
Майка им е била едва на 19 години, когато ги ражда в Нотингам през 1976 г. Тя самата е имала тежко детство, преминало в приемна грижа и институции.
„Била е малтретирана от втория си баща“, разказва Мишел.
Когато момичетата питали кой е баща им, майка им винаги споменавала мъж на име Джеймс, който обаче никога не е присъствал в живота им.
Скоро след това и майката започва да отсъства. Когато близначките са на пет години, тя заминава да учи в Лондон и ги оставя в Нотингам при жена, която те наричат „баба“.
„Тя беше строга, не особено грижовна. Единственото постоянно в живота ми беше Мишел“, казва Лавиния.
„Бяхме аз и тя срещу света“, добавя Мишел.
На 10-годишна възраст двете се местят при майка си в Лондон, но след няколко години отново са изпратени в приемен дом. Те така и не разбират защо тя се дистанцира от тях.
По-късно Джеймс отново се появява в живота им. Лавиния успява да го открие и дори вижда прилики между тях, но Мишел винаги е имала съмнения.
Към края на 2021 г., когато майка им вече страда от ранна деменция и не може да отговаря на въпросите им, Мишел решава да направи ДНК тест. Резултатите пристигат на 14 февруари 2022 г. – в деня, в който майка им умира.
Оказва се, че Джеймс не е нейният баща.
След известно търсене Мишел открива, че нейният биологичен баща е мъж на име Алекс – брат на приятелка на майка им. Тя се свързва с негови роднини, които ѝ разказват, че той се бори с тежка зависимост и живее на улицата.
Мишел усеща силна връзка с новооткритото си семейство. Лавиния обаче не споделя това чувство. Тя решава също да направи ДНК тест, очаквайки потвърждение.
Вместо това открива, че Мишел е нейна полусестра. „Бях съкрушена. И ядосана – не исках тази истина“, казва тя.
Оказва се и че Джеймс не е баща и на Лавиния.
След допълнително проучване Мишел открива биологичния баща на сестра си – мъж на име Артър. Двете отиват да се срещнат с него в дома му в Западен Лондон.
„Беше малко притеснен, но много жизнен – като мен“, казва Лавиния. В края на срещата тя го целува по бузата. Оттогава двамата поддържат близка връзка.
„Чувствам, че съм намерила мястото си – при баща си“, казва тя.
Артър дори казва на Мишел, че и тя може да го нарича „татко“. По-късно близначките научават, че майка им е потърсила Артър в момент на силна емоционална криза.
Мишел също успява да се срещне с биологичния си баща Алекс. „Приликата беше очевидна. Но не почувствах, че той е човек, когото искам да имам в бъдещето си“, казва тя.
Двете сестри никога няма да разберат дали майка им е подозирала истината.
„Сигурно я е измъчвало“, казва Лавиния.
„Мисля, че е знаела, но е отричала“, добавя Мишел.
Макар винаги да са били различни като неидентични близначки, разкритията от ДНК тестовете правят тези различия още по-осезаеми. Въпреки това връзката помежду им остава непоклатима.
„Ние сме чудо“, казва Лавиния. „Винаги ще имаме връзка, която нищо не може да разруши.“
„Тя е моята сестра близначка“, добавя Мишел. „Нищо не може да промени това.“
