Богатите българи ядат с 35% повече от най-бедните. Предпочитат луканки и плодове вместо хляб
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-богатите 10% от населението ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, луканки, кашкавал, плодове и зеленчуци спрямо хората с най-ниски доходи.
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Това стана особено актуално сега, когато цените на редица храни са твърде високи и много хора не могат да си позволят да ги купят. Най-богатите 10% от населението ядат с 35% повече от 10-те процента най-бедни българи, показват данни на Националния статистически институт.
Храната на най-заможните съдържа средно по 2554 калории на ден, което е с близо 35% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните - само 1893 калории на ден, 29,4% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно.
Заможните ядат по-малко хляб от най-бедните, но хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани.
Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 45,3 литра алкохол - бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1170 цигари, а най-бедните - само по 16,2 литра алкохол и 515 цигари. Любопитно е, че заможните явно се замислят за здравето си, защото в рамките на една година са свили потреблението на алкохол и цигари, докато най-бедните са започнали да пушат повече, а при алкохола им почти няма промяна.
Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 68,3 кг. хляб и тестени изделия на година, 73,1 кг. плодове и 88,9 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 79,8 кг. хляб, 31,6 кг. плодове и 52,3 кг. зеленчуци. С нарастване на доходите на хората през предишните години намаляваше потреблението на хляб, а нарастваше консумацията на плодове и зеленчуци както от заможните, така и от хората с по-ниски доходи. През последните месеци обаче ситуацията се променя заради високата инфлация. Хората вече купуват все по-малко храни като търсят промоции или купуват същия вид храна, но от по-евтини марки. А това е единственият начин да се стопира инфлацията, категорични са икономисти.
За година заможните консумират средно по 42,4 кг. месо и 16,7 кг. месни продукти, а бедните - 27,7 кг. месо и само 10,7 кг. салами, кренвирши, луканки и наденици. Разликата при консумацията на луканки и филета между най-бедните и най-богатите е близо четири пъти.
Заможните хапват 13,5 кг. сирене на година, при 9 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6,2 кг. кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или само 3,2 кг. Подобно е положението и при консумацията на масло. Най-заможните хапват средно по 1,7 кг. масло на година, а най-бедите само по 0,8 кг. Заможните хапват средно по 3,3 кг. шоколад и бонбони на година, а бедните над четири пъти по-малко, или само 0,8 кг.
При консумацията на сланина няма никаква разлика между бедните и богатите. Но заможните ядат три пъти повече грозде и близо три пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, боб и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата осигуряват 40,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, докато тези храни формират само 26,6% от калориите в менюто на най-заможните.
