ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Малката Халима плаче докато майка й я повдига, за да бъде претеглена. Коремчето на едногодишното момиченце е издуто над крачета, които са само прозрачна кожа и кости.
Детенцето е лекувано от остро недохранване вече седмица след пристигането си в град Майдугури, в североизточна Нигерия, когато е тежало само 4,5 килограма. Благодарение на силната храна, Халима е наддала със 700 грама, но все още теглото й е като на здраво новородено бебе.
Около личицето й кръжат мухи, докато седи в скута на майка си в клиниката по хранене. Доброволци почистват следите от диария по пода, а майка й Ягана й бърше дупето с мръсен парцал. Ягана е от село Дире, в областта Мафа, и е имала 6 деца. Халима е единственото оцеляло. „Войниците ни наредиха да напуснем”, разказва тя, „но бебето Халима се разболя. Нямахме храна”, обяснява Ягана.
Североизточна Нигерия е откъсната от останалата част на страната вече седем години. Причината са бунтовниците от джихадистката групировка Боко Харам.
Ислямистките бойци са причина за смъртта на поне 20 000 души, а над 2,6 милиона са останали без дом. Но откакто нигерийските военни си върнаха контрола над тази територия и хуманитарните агенции също се върнаха, станаха ясни последиците от конфликта. Къщите и поминъкът са разрушени, а обработваемата земя е опустошена. ООН предупреди, че близо 50 000 деца може да издъхнат от глад до края на годината само в щата Борно.
„По наши данни ще има поне 250 000 деца под петгодишна възраст, които страдат от хронично недохранване в Борно”, казва представителят на УНИЦЕФ Джийн Гоу. „Ако не обхванем тези деца, едно на всеки пет ще умре. Не можем да допуснем такова нещо”, изтъква Гоу. „Лекари без граници” съобщават, че главно от диария и недохранване, за един месец до 22 юни поне 188 души са починали в Барна, на 70 километра от Майдугури. ООН бие тревога, че 9,2 милиона души са заплашени от глад в обширния район на езерото Чад, където Нигерия граничи с Нигер, Камерун и Чад, а Боко Харам са активни. Ягана е довела Халима в импровизираното селище в Муна, в покрайнините на Майдугури, където са се подслонили 16 000 души, станали жертва на Боко Харам.
В управлявана от УНИЦЕФ клиника в Муна служителка мери теглото и температурата на най-уязвимите деца и внимателно записва данните, а по лицето й се стичат потни вадички. Лечението е от една до осем седмици и включва витамин А, лекарства против малария и антибиотици, както и обезпаразитяване. Ягана намества прокъсания си оранжев хиджаб и си тръгва, стиснала детето си и найлоново пликче с хранителни помощи.
Представител на агенцията на ООН за защита на децата е убеден, че некачествената и оскъдна храна, липсата на хигиена и здравни грижи, както и безмилостният бунт на джихадистите са причина за галопиращия брой случаи на недохранване. Муна, с импровизираните си колиби от клони, слама и брезент, не е истински лагер, но хората продължават да прииждат, бягайки от ужасите. Достъпът до питейна вода е ограничен, хората живеят сред измършавели домашни животни и изпражнения.
Пред клиниката се вият дълги опашки от жени с деца, часове преди да започне раздаването на торбичките хранителните помощи. Миналия месец седем деца са починали от епидемия на морбили, което наложило започване на програма по ваксиниране. Координаторът на лагера Грема Муса Коло заключава: „Ако не получим помощ, усложненията ще доведат до смъртта на тези хора. Те нямат нищо за ядене. Оставили са всичко, когато са избягали. Взели са със себе си само живота си”.
