ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Големите вериги никога няма да могат да предложат високо качество за деликатна продукция. Тук е редно да направим уточнение, че под „деликатна продукция“ се има предвид такава, която е чувствителна на удари – домати, ягоди, киви, грозде, малини, череши. Такава продукция се характеризира с малък срок на годност. Например ягодите – 24 часа след откъсването им започват да се развалят. Говорим за истинските български ягоди!
Да разгледаме как се случва движението на стоката до пазарните тържища. Ако вземем например прекупвач на домашно отгледани деликатни продукти, логистиката на стоката изглежда по следния начин: днес се бере, през нощта продукцията е на борсата (или прекупвачът отива на място до производителя – в идеалния вариант), а на сутринта тя е на пазара. Тоест в рамките на 24 часа продуктът е от полето на пазара. Големите търговски вериги не са в състояние да предложат това високо качество деликатна продукция, което се предлага основно по пазарните тържища. Причините за това са поне две. Реално погледнато, заради огромната си логистика, големите вериги не могат толкова бързо да насочат продукцията към магазина – заради това и предлаганата там стока е с различно от това на пазара качество и вкус. Другата основна причина е чисто поведенческата природа на клиента. В стремежа си да избере по-качествена (, според него,) стока, клиентът рови сред продуктите. Точно това „ровене“ съсипва конкретните продукти, дори и такива, които са устойчиви на удари като зеле и моркови.
В големите търговски обекти винаги има някаква логика при подредбата с цел намаляване на това ровене в стоката. Същите тези тъгворски обекти, обаче твърдят, че клиентите генерират между 32 и 37% брак. За това и много от големите магазини предлагат кухня, за да могат да лансират тази получена фира под формата на нещо приготвено като основни ястия или салати. От друга страна, големите вериги като Кауфланд и Лидл имат договори с производителите те да си поемат този брак. Това от своя страна, логично пък кара самият производител или прекупвач да се стреми да я намали колкото е възможно повече. Как става това?
Порочната верига започва от производителя като начална точка – било то гръцки, турски, испански или дори и български. Производителят се стреми да намали получената фира, като отглежда по-твърда продукция, устойчива на транспорт и ровене – такава нехарактерна за чисто българското земеделие. Тези продукти обикновено са без вкус и неестествено твърди. От друга страна, в големите търговски вериги няма и няма как да налагат контрол върху вкуса, който крайният клиент търси, в продукти, само наподобяващи на външен вид на български, но не и по вкус и качество. Поради това и самите производители се насочват към красиви продукти, устойчиви на транспорт и набиване/ровене, за да си намалят загубите – логично, нали? Вкусните продукти са по-малко добивни.
Обикновено така наречените „хибридни сортове“ са с максимален добив от 15 тона за декар. Среден добив от 7-10 тона за декар – ако говорим за домати. Въпросните устойчиви на ровене домати, предлагани в големите търговски вериги, „гонят“ добиви около 25 и повече тона за декар. Само за сравнение – старите български сортове домати „Розова магия“ или по-познати като „бабин домат“ са с максимални добиви 7 тона от декар. 25 тона/дкр (твърди и невкусни домати) на изключително ниска цена за кг срещу едва 7 тона/дкр (естествени, вкусни и ароматни домати) на естествено и на по-висока цена. Този добив обаче никой не го достига. Това е така, тъй като вкусните продукти са по-деликатни. Самите растения са и по-болнави. Ако е красиво на външен вид и удароустойчиво е без вкус и твърдо като камък.
В големите вериги няма как да предложат няколко качества от един и същи продукт. Това е така, поради простата причина, че на касата няма да знаят как да го таксуват. Те не могат да бъдат опаковани в фолио или сложени дори в мрежести торби, тъй като ще се превърнат в брак до няколко часа. На пазарите един търговец или един производител се грижи обикновено за около 2 кв търговска площ. Някой и на по-голяма площ, зависи колко е оборотна стоката. Съответно, въпреки че клиентите имат същото право да си избират, те генерират много по-малко количество фира, защото се чувстват неудобно да бъдат груби с продуктите (в повечето случай).
От друга страна, човекът, който обслужва сергията, ако забележи минимално петно, може да преоцени продукта. Така някой друг може да го купи на по-ниска цена – за готвене, например. Всичко това дава възможността на тези хора да могат да работят с по-деликатни продукти, отколкото в супермаркета. От там и конкуренцията между сергиите, налага търсенето на вкуса при продукта. Всеки клиент има различен вкус, за това и на пазарите можеш да срещнеш над 10 вида домати, например. Има огромно разнообразие на круши, ябълки, дори има поне 5 вида марули. Замисляли ли сте се някога, защо винаги гръцките продукти не са вкусни? Ами много просто. Първо, в Гърция имат субсидия за килограм произведена продукция.
Това кара производителите да гонят тонажи, а не вкус. Второ, големите тонажи логично дават и по-ниска себестойност – от там и по-ниска цена за крайния клиент – така както е и реалността в големите търговски вериги. Трето, търговецът-вносител няма как да купи вкусна и скъпа стока. Той търси евтиния вариант на еквивалентната българска, но не с този вкус и не с това българско качество. Всеки средностатистически човек разсъждава, че в големия магазин е по-евтино, например с 1 лев, то тогава защо да го купува от пазара (където се предлага собствено производство – вкус и качество) за, да речем например, 3 лв. Големият търговски обект има хиляди продукти и спокойно може да си позволи да продава нещо на промоция. Замислете се – един търговец, работещ 8 часа зимата и 16 часа лятото (на ден), за да изкара 200лв, то той трябва да продаде 200кг от нещо при 1 лв надценка. Как се продават 200 кг изключително деликатна продукция лятото? Сложете наем на търговската маса, транспорт, храна, брак и други непредвидени разходи – какво ще се получи тогава?
При допитване, направено между производители, се разбира, че те всеки ден лятото генерират средно по 100 кг брак – само от доматите. На ден!!! Колкото по-деликатна е продукцията, толкова и фирата от нея е по-голяма. От ягодите се генерира около и малко над 10 кг дневно. Имайки предвид, че тя е в порядъка на 5-7 лв – това прави междинна загуба от 60 лв на ден. Тоест, между 50 и 100 лв на ден са загубите, които търпят производителите на дневна база. Колкото по-деликатна е продукцията, толкова и цената е по-висока, защото се гони качество, за сметка на количество. Бракът, генериращ на пазара, е загуба на пари за човека, работещ там.
Съответно той има нужния интерес да се грижи максимално добре за всичко, което предлага. Говорим за при една голяма част от търговците-производители, работещи на сергията, в който и да е пазар. Какво може да се предложи за подобряване на предлаганата в пазарите продукция? При наличие на повредени продукти – те да се отделят и преоценяват. По този начин загубата за производителя или търговеца ще бъде максимално минимизирана, а клиентът ще бъде максимално удовлетворен и ще предпочете пазара пред супер маркета.
Ако искаме да си върнем онези плодове и зеленчуци от спомените от нашето детство и детството на нашите баби и дядовци, е редно да предпочитаме и подкрепяме малкия производител и търговец, които могат да предложат тази деликатна продукция и вкус; онзи, който от сутрин до вечер в пек и студ е на онази там сергийка на пазара; онези баба и дядо, които са там на полето в най-горещите дни, за да могат да произведат и след това да предложат произведеното от тях с много труд и пот на нас, хората от града.
