ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В петък вечер, в предаването „Панорама” на БНТ, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова останалите политически сили към смирение и диалог. Интервюто му приличаше на публично покаяние за последните четирите години, в които със силата на цялата власт в държавата, именно той воюваше срещу всеки, който се изпречеше на пътя му.
През последните години Борисов материализира политически всички пориви за реваншизъм и мъст в обществото и успя напълно да се възползва от тях. Той прокара толкова дълбоки разделителни линии в обществения живот на страната, че днес е трудно да си представим дори възможност за смислен и аргументиран политически дебат, отвъд емоциите.
Поляризирането на обществото и политическата омраза, която тече във вените му, са близо до нивата от бурната 1990 година, когато заради битката между бившите комунисти и новородената им опозиция се разпадаха семейства и приключваха дългогодишни приятелства.
Повече от месец хиляди хора протестират в центъра на София, главната опозиционна политическа сила е извън парламента, а управляващото мнозинство на БСП и ДПС функционира с благословията на ксенофобите от „Атака”. Добре е да помним, че в продължение на две години, със същата благословия функционираше и управлението на ГЕРБ. Пиша това, за да си дадем ясна сметка, че българската демокрация все още е прекалено крехка и неосъзната, за да може да изолира подобни формации през коалиции между двете най-големи партии, както се случва в европейските държави. Именно в момента на тези изострени отношения лидерът на ГЕРБ заговори за смирение и диалог между всички партии.
В рамките на 40-минутното си интервю той си посипа главата с пепел за тефтерчето на Филип Златанов, повтори че принася в жертва Искра Фидосова и хвърли мостове, както към управляващите от БСП и ДПС, така и към извънпарламентарната опозиция в лицето на Реформаторския блок. Така Борисов се превърна в поредния български политик, който осъзна силата на смирението, чак когато излезе в опозиция. В стабилните демокрации смирението се демонстрира преди всичко от управляващите, а опозицията обикновено е непримирима. Не вярвам, че в последните няколко дни Борисов е открил силата на християнските добродетели един от най-важните, от които е именно смирението.
Новият му курс е по-скоро плод на опита му да реши една много сложна задача, каквато е излизането му от изолацията, в която се постави сам. Изхвърлянето на Фидосова от ГЕРБ вероятно ще бъде първата от многото жертви, които бившият премиер ще трябва да направи, за да извърши най-сложната маневра в знаменитата си политическа кариера. През последните години Борисов се хранеше от конфликтите в общество и върху тях, заедно със заместника си Цветан Цветанов успя да изгради истинска партийна войска, която му осигуряваше победа след победа. Той пък се отблагодаряваше на войската с власт и възможности за бързо забогатяване. Именно този механизъм, който през последните години работеше неизменно в полза на ГЕРБ, днес е най-голямата пречка пред Борисов.
По всяка вероятност той е разбрал, че е в ситуацията на гущер, който трябва да си откъсне опашката, за да оцелее. Борисов със сигурност разбира, че желязната структура на ГЕРБ, която се организира и управлява от Цветан Цветанов, е една от големите пречки за връщането му на власт. Той е наясно, че сам по себе си Цветанов е непреодолима бариера за разговори, с която и да било политическа сила. Едва ли има политик от Реформаторския блок, който би си позволил да застане на една маса с бившия вътрешен министър. За БСП и партиите от левия спектър тази пречка вероятно е още по-голяма.
През последните години, с благословията на Борисов, Цветанов изпълни серия от наказателни акции срещу политически опоненти на ГЕРБ, в каквито бяха превърнати всички останали партии. Като се започне от медийната разправа с лидера на БСП Сергей Станишев в първите години на управлението на ГЕРБ и се стигне до предизвикването на разпада на Синята коалиция и посичането на „Движение България на гражданите” през медиите на Пеевски и „странични говорители” като Яне Янев. За да може да участва пълноценно в политическия живот на страната ГЕРБ ще трябва да си извади няколко зъба, най-големият от които е Цветанов. Това ще бъде вид гаранция за тези, които се страхуват, че отново ще бъдат ухапани.
От друга страна евентуалното отстраняване на бившия вътрешен министър от живота на ГЕРБ със сигурност ще девалвира структурата на партията. Последиците от подобна промяна ще бъдат непредвидими и при липса на човек, който да поеме адекватно функциите на Цветанов, могат да доведат до истински разпад. Като главен кадровик на партията, Цветанов притежава силно влияние, както в парламентарната група на ГЕРБ, така и в местната власт. Именно той в последните години лично посочваше депутатите, кметовете и общинските съветници на ГЕРБ. Днес ГЕРБ силно прилича на групировка, която е натрупала първоначалния си капитал и е дошъл моментът да излезе на светло.
Понякога този тип трансформации минават през тежки сътресения и предателства. Въпросът в случая не е дали Цветанов ще предаде Борисов, а дали Борисов ще предаде Цветанов. Днес бившият премиер наподобява късния Илия Павлов, който неистово желаеше да бъде приеман като индустриалец и едър капиталист, а не като мултак.
За Борисов е жизненоважно да бъде представян като политик, а не като гангстер и рушител на обществения мир. Това не е въпрос на чест, а на бизнес и политическа логика. Просто в един момент играта на черно ти излиза много по-скъпо, отколкото играта на светло. За да излезеш на светло обаче, трябва да си отрежеш опашката, а това не винаги се оказва печеливш ход и Илия Павлов е един от многото, които се опитаха да го направят неуспешно.
