Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ не се държи като сериозна партия. Още по-малко като европейска.
Ясно е, че Борисов разиграва сложни и многопластови сюжети, артикулирайки драматични разногласия вътре в партията по темата „коалиция с ПП/ДБ“. Ясно е, че този същински „Шекспир на абсурда“ е разпределил депутатите си в различни роли на принципа на антитезата. Ясно е, че това е проекция на характерови особености, а може би зависимости.
И все пак намирисва на „Многострадална Геновева“ или най-много на „Изгубена Станка“ и "Злочеста Кръстинка".
Трудно е да се ориентираш в жанра, още по-трудно е да си категоричен относно менталния статус на персонажите, които отправят взаимно изключващи се послания при всеки пореден и безсмислен гастрол в досадилите на всички студиа на БТВ, Нова, БНТ. Работата отива към „Полет над кукувиче гнездо“, разпасано-шизоидно е.
Излиза Росен Желязков и изтърсва: „Няма лошо Асен Василев да е финансов министър“.
Бързо го контрират Делян Добрев (който ще си реже ръката) и Тома Биков с „абсурд, това въобще не стои пред нас на дневен ред“.
Включва се и СДС - „решихме да не гласуваме кабинет с ПП/ДБ“.
Накрая ги захлупва Любен Дилов с обтекаемото „нужен е общ кабинет с ПП, но има толкова много варианти“, което би трябвало да мине за мъдрост и поанта.
Томислав Дончев, разбира се, доколкото изобщо е от ГЕРБ, е готов да подари на ПП/ДБ и Прокопиев целия ГЕРБ, какво остава за някое министерство...
Борисов пък по соломоновски е някъде по средата, като никога не можеш да бъдеш сигурен какво всъщност иска да каже и за колко време ще важи то.
Това е най-потискащото – думите и обещанията отдавна не значат нищо, не тежат на мястото си, слушаш с ясното съзнание, че утре ще е нещо съвсем друго, смисълът е изгубен…
Кралят се забавлява по Виктор Юго, играе си на драматург, но на нас не ни е смешно. На маймуни ни обърнаха, по Алеко Константинов. Както постъпват с този народец вече век и половина, и нищо не се е променило, нито ще се промени, защото театралната самодейност по върховете е функция от интелектулната ни и емоционална незрялост като общество.
