ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България цяла сега него гледа. Народът тръпне от възторг -ето го, новия президент. Мъжете радостно надигат чашите, жените се щурат възбудени, децата чакат притаени, все едно иде дядо Мраз. Закалени в не една и две кампании социолози и политолози надуват балона, клакьори надават викове, публиката вече е прегряла, във всеки момент ще започнат да пишат петиции — Бойко, ти си! Има опасност балонът да се спука преди да е дошъл моментът.
До вчера наивниците мислеха, че той е казал истината, като декларира, че няма да става президент. Аз многократно го казвах в тази моя рубрика ,дори и последния път, че напротив - той ще става президент и дори ДПС е договорено да го подкрепи. Към този извод ме подтикваше не само простата логика -президентският пост ще пасва най-добре на неговите амбиции и трудови навици и ще увенчае кариерата му. Освен, ако не поиска да става и патриарх, както се пошегува Слави Трифонов. Към този извод водеше и сегашното му поведение като „новия“ Борисов -диалогичен, толерантен, търпелив. Този стил не е избран само за да крепи крехката коалиция, той му дава възможност да бъде арбитър и да държи в зависимост и подчинение по-малките си партньори. Поне до президентските избори. Той ще разчита на тяхната подкрепа.
Имаше, разбира се, и други индикации. Един от най-големите му ласкатели в медиите упражняваше цялата си ехидност и злонамереност върху сегашния президент Плевнелиев. Как става така-ласкаеш Борисов, а се подиграваш на президента, който той е издигнал? Освен ако въпросният автор не е изчислил, че това много ще се хареса на Борисов, защото разчиства терена от собственото му протеже, което се е взело много на сериозно. Обади се и душеприказчикът на Борисов проф. Божидар Димитров, който тежко-тежко ни осветли колко добре би било за България Борисов да стане президент. Хайде-е-е, от тук вече се отприщи. Медиите взеха да гадаят дали за Бойко е по-добре да е президент или да остане премиер по времето, когато България ще поеме председателството на Европейския съюз. Появиха се и първите имена на възможни негови заместници на премиерския пост - Левон Хампарцумян, Димитор Николов. Попитаха и директно Местан в парламента дали ДПС ще го подкрепи и той също така директно не им отговори.
От тук нататък ни остава само да посъветваме Борисов какво още трябва да промени в себе си, за да е идеалният кандидат за президент.
Първата ми препоръка е да понася по-търпеливо плахите сатирични упражнения на българските журналисти върху неговата особа. Като жертва на неговия гняв ще му напомня, че неговото присъствие на протестния марш в Париж може да напомни на някого, че България е някъде на 150-то място врсвета по свобода на медиите.Тогава щеше да е в първата редица на марша, а не разбутва тълпата, за да се снима как прегръща Оланд. По-малко пиар, повече реална политика.
Втората ми препоръка е да е по-скромен, да потиска нагона си за самохвалство. Ето тези дни бе съобщено, че специалните ни служби били решили важен казус, засягащ сътрудничеството ни с европейските служби. Нищо повече не се каза. Какъв е този казус? Ако е голяма тайна, защо пък се хвалят тогава? След това бе съобщено, че сме заловили заподозрян „ортак“ на касапите от Париж. Дали пък това залавяне, по сигнал на френските служби, не е този важен казус. После се оказа, че заловеният сам е поискал да бъде екстрадиран във Франция. Имаме доста горчив опит от първия мандат на Борисов с хвалбите за заловени банди, които после пускаха на свобода.В последния си коментар бяха написал, че вероятно се връщаме към бандитския разгул на 90-те години. Преразпределение на баницата с и дването на тоновата власт или някой си къса опашката като гущера, както написа навремето Илия Павлов, за да се появи пред хората целия в бяло? Срутва се една голяма банка, загубва се едно фатално тефтерче, само за една седмица бяха убити демонстративно пет души, като до сега не е заловен нито един от убийците. Много лош фон за големите претенции, г-н Борисов.
И накрая - личните притеснения и страхове не могат да бъдат държавна политика. Казвам го по повод споровете защо дойде Джон Кери и какво е искал да каже. Най-интересна ми се видя версията на Иво Инджев, че Кери е дошъл тук специално, за да предупреди Русия да не се намесва в България. Настина, Кери на два пъти спомена, че Русия трябва да се откаже от „отмъщение“, а също да не се опитва да подкупва български политици. Ега ти, какво се крие зад тези думи? Наистина, в София тези дни се говори, че Путин е много гневен на България и Борисов за провала на енергийните проекти. Стига с това православие и славянофилство, казал той на съвешание на руските специални служби. Действайте като американците, купувайте млади политици. Ето ви 12 милиарда, действайте. Борисов знаел това и изпитвал страх за личната си сигурност от руските снайперисти. Ето, такива работи се говорят. Верни ли са, не знам. Вероятно са преувеличени. Но акцентите в казаното от Джон Кери като че ли се отнасят точно до тези опасения. Ако слуховете са преувеличени, нормално ли е да се привикват в България такива отговорни фактори от най-важните ни съюзници? Когато поставяш такива опасения като главен проблем на държавата ни, тогава не остава място за други искания, които бихме могли да имаме към най-големите и най-силните от нашия лагер. Надявам се да съм ясен, а не криворазбран.
