ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В края на юли т.г. българските пенсионери чуха цяла серия от лоши новини: НОИ изпадал в тежък дефицит; осигурените през първото тримесечие на 2013 г. намалели с 230 000 души; таванът на пенсиите на 53 000 души няма да се вдига (късметлии ще бъдат само онези, които излизат в пенсия след 1 януари 2014 г.); ПОК „Доверие” била продадена на компания-пощенска кутия с 14 паунда в сметката...
Такива засега са известните факти. Неизвестни, както обикновено, са извършителите на злоупотребите. Казвам „злоупотреби”, защото социалните и финансовите беди не ни сполетяват от само себе си. Те са причинени от субекти, овластени да вземат решение. Т.е., от политици, които управляват държавата. Затова за пореден път поставям въпроса: „Кой и кога е вземал решенията, за да се стигне до сегашната черна серия от пробойни в пенсионната система?”.
За НОИ чухме две версии: едната беше лансирана от медии. Те прочетоха отчета на НОИ така: за 2012 г. дефицитът е достигнал 4,53 милиарда лева! Как са го изчислили? По следния начин : приходите от осигуровки са били 3,83 милиарда лева, а разходите за пенсии 8,36 милиарда лева. Само че финансовите журналисти са пропуснали да отчетат и държавния дял във вноските - 12 %. Ако вземе предвид и него, дефицитът пада . За 2013 г. недостигат е предвиден да бъде 1,8 милиарда лева . Експерти твърдят, че през второто полугодие той ще бъде надхвърлен с около четвърт милиард лева (без здравноосигурителните вноски, за които официален отчет на сайтовете, кой знае закщо, няма).
Следователно, и експертната версия за изпълнението на бюджета на ДОО, е повод за сериозни тревоги. Как ще бъде запълнена огромната финансова дупка? Чрез допълващи трансфери от държавния бюджет. Формалният коментар е : така е редно, защото законът предвижда при недостиг на парите в НОИ, държавата да компенсира разликата.
Само че в случая законовите положения не обясняват икономическата нецелесъобразност и финансовия риск, който се създава и самонараства години наред в българската пенсионна система. Когато дефицитът на НОИ преди няколко години надхвърли 2 милиарда лева, пишещият тези редове и група икономисти отправиха сигнал до управляващите, че пенсионната криза вече е тук – в допълнение към общата икономическа криза.
Вместо да се вземат сериозни антикризисни мерки, започна поредното надлъгване преди изборите през 2009 г. - кой с колко вдига пенсиите и кой с какви пари ще ги плаща. Спорът беше за харченето, т.е. за изпразването на резервоара; а най-опасните рискове, ерозиращи системата, бяха на входа, откъдето трябваше да се пълни националната пенсионна каса. Резултатът е известен: четиригодишна противозаконна ( и противоконституционна) отмяна на индексациите върху пенсиите, наложено еднолично от тандема „Борисов- Дянков”.
С този малоумен ход бяха спестени около 1,6 милиарда лева. Но финансовата пробойна днес е увеличена (следователно, само с икономии няма как да се закърпи дупката). Учудващо е, че на дебатите в парламента за актуализацията на бюджета преди и след президентското вето никой не обърна внимание на бедствената ситуация в НОИ. Може би защото всички партии, представени в пленарна зала, вкупом и поотделно, имат свой принос за нея. Да не забравяме и неизбраните в сегашния парламент различни разклонения на старото СДС.
Именно неговото правителство преди 2001 г. взеуникално по своята глупост решение: в най-бедната европейска държава да прави най-пазарната пенсионна реформа. От това „ново начало” произтекоха цяла поредица от финансови и социални щети, сътворени по-късно от три поредни правителства: Системно и безотговорно намаляване на осигурителните вноски, за да се облегчи бизнеса!!! (от 29% вноска за пенсия през 2001 г. на 17,8% през 2012 г.); в допълнение - една и съща данъчна ставка за хората с 300 лева заплата и за тези с 3 милиона лева лични доходи;
Трайно и упорито подтискане на доходите, продължило от 1997 г. до днес – заради ограниченията от валутния борд и следвайки догмата, че само с ниски заплати се привличат големи инвестиции; Финансови репресии срещу бизнеса ( спиране/отлагане на плащанията по публични договори; парализиране на кредитната инвестиционна дейност; данъчен рекет и др.) ;
Взривяване на трудовите пазари – съвкупен резултат от горните три про-кризисни политики. Всяка от посочените мерки нанасяше удари върху финансовата стабилност на пенсионната система, но най-вече върху първия стълб, за който държавата се явява платец от последна инстанция. Дефектите се трупаха необратимо: щом нямаляваш осигурителните вноски и данъците за богатите, режеш от приходите в държавната хазна. Слагаш ли пръти в колелата на икономическата машина, тя спира да произвежда, да плаща задълженията си към държавата и реагира с масови уволнения.
Безработните на свой ред (вече над 400 000) не плащат вноски, а чакат помощи от държавата.И всичко това се случва накуп, точно в разгара на кризата. Образно казано, българските пенсионери днес са жертви на ефекта на бумеранга: хвърляш инстумента далеко напред, но той се връща и те халосва по главата.С това немаловажно уточнение, че халосаните не са политиците, изстреляли решенията в публичното/икономическо пространство, без мисъл за последиците, а 2,3 милиона българи от т.нар. трета възраст.
Чиято „вина” в миналото е била, че са се предоверили на своите представители на властта. Неотдавна време писах, че е крайно време пенсонерите да свалят своето безусловно доверие от управляващите, да се съюзят и директно, чрез граждански представители в парламента да контролират своите пари. Зимните и летните протести показаха колко актуален е този проблем. На авансцената на уличните сблъсъци се явиха умни и прости, столичани и провинциалисти, симпатични и антипатични, умерени и агресивни.
Само пенсионерското съсловие, разделено на 21 дребни съюзчета, не постави своя въпрос: кой ни докара дотук? И в условия на криза чрез нашите спестявания да се постига финансова стабилизация? И така, кои са виновниците за убийствената пенсионна реформа в страната: Бащи – основатели са Иван Костов и Муравей Радев. Шампионите по сваляне на вноските са Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски.
Но абсолютен рекордьор в дисциплината „Плосък данък” си остава Сергей Станишев. Още: Страшилище за пенсионерите е Бойко Борисов ( същият ще остане в историята и със злокобната фраза: ” Пенсионерите изядоха фискалния резерв!)
