Братската дружба между Бойко Рашков и Костадин Костадинов - жалба по Берия
Последвайте ни в Google News Showcase
Покрай другите актуални политически събития, някак мимоходом през обществения дневен ред премина поредната атака срещу правовия ред в държавата. Става дума за внесен от партия „Възраждане“ скандален проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Не e учудващо, че проруската партия открито лобира за възкресение на мрачните спомени от тоталитарните времена. И едва ли не за съживяване на сталинистката НКВД и нейните методи.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Фрапиращото е друго. Оказва, се че хората на Костадинов някак изведнъж са заобичали мракобесните идеи и предложения на вътрешния министър Бойко Рашков, за чиито въжделения сме писали многократно. Припомняме, че МВР шефът, прочул се печално с фарсовия арест на Борисов, Горанов и Арнаудова, от месеци лобира за изземването на функции от прокуратурата и прехвърлянето им към подопечната му служба. А целта е пределно ясна – колкото повече власт и репресивна сила в Рашков, толкова повече ресурси за режима, ползващ се с едва 26% обществено доверие и все по-трудно удържащ юздите на видимо от километри обречената вече четворна коалиция.
Но да се върнем на Костадинов и „Възраждане“. Които уж са много опозиционни, но всъщност очеизвадно мелят в някакъв завиден синхрон с управляващите. Ето и абсурдите, които предлагат на книга враждебната към Рашков и властта формация:
1. МВР образува досъдебно производство вместо прокурора, като само го уведомява.
2. Специални разузнавателни средства (СРС) ще се използват с уведомление до прокурор, но без възможност за проверка от негова страна.
3. Водещата роля претърсвания и изземвания преминава от прокурора към разследващия полицай.
4. Не се уведомява веднага прокурорът при досъдебно производство, а едва 24 часа след това.
5. МВР се превръща в господар на разследването, измествайки прокуратурата.
Пределно ясно е, че предлаганите идеи са в крещящо противоречие с Основния закон и конституционните съдии категорично биха отхвърлили законодателните текстове. Капка съмнение няма в това, дори ако по някакви странни и неведоми обстоятелства нормативняит акт бъде приет от 47-ото Народно събрание. Тук обаче идва въпросът – само желанието на Костадинов от „Възраждане“ да възражда спомените за ЧК, Дзержински, Берия и НКВД ли е причината да внася такива закони? Единствено любовта му към Путинова Русия и неограничената власт на народната милиция ли стои зад желанието да се удари прокуратурата и да се даде власт на Бойко Рашков и МВР? И всичко това под маската на мракобесен закон, връщащ ни в най-тъмните и тоталитарни времена на изминалия век. Или има и втори прочит?
Възможно ли е декларативно прозападната власт да знае прекрасно, че няма как да удовлетвори претенциите на Рашков за изземване на функции от държавното обвинение и прехвърлянето им към МВР, без да наруши един милион основни принципи и и фундаменти на демократичната държава и да влезе в остра колизия с европейското законодателство? Всички сме наясно вече, че Брюксел следи под лупа какво се случва на полето на съдебната система, особено след като станахме свидетели през последните месеци на грубо и брутално нарушение на разделението на властите и върховенството на правото чрез дивашките атаки от страна на изпълнителната власт по посока на държавното обвинение и лично срещу главния прокурор Иван Гешев. А причините за тези действия на управляващите са ясни – държавното обвинение се оказа една от малкото неовладяни от задкулисието и олигархията публични институции.
От всичко казано дотук изводът е само един. С основание възниква хипотезата дали властта не е решила да вади горещите кестени от огъня с чужди ръце. Явно Костадин Костадинов влиза в ролята на маша, който ще прокара безумния закон, за да не се налага на управляващите да се обясняват защо се правят на Макрон, а в главата им са Сталин, Вишински и Берия.
Жалко за „Възраждане“, Костадинов и техните фенове, играещи ролята на матрьошки в пиесата на Рашков. Защото той един ден ще дойде и за тях. Нека не се съмняват в това.
