ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Освен професионалните историци, малцина от българите знаят нещо повече за Петър – малкия брат на Васил Левски. А той бил интересна фигура от националноосвободителните борби, вървял успоредно с великия си батко.
Петър Иванов Кунчев бил най-малкият от братята Кунчеви на родителите карловчани Гина и Иван. Васил бил средният, а Христо – най-големият. Когато починал бащата на семейството, Петър бил едва 7-годишен. Младежът растял буен и непослушен. Имал чести разправии с турците. За това разказва след Освобождението племенникът му Васил Караиванов. Според негово свидетелство, Петър отказал да си плаща данъците на турските бирници в Карлово с думите: „От мене данък ще вземе тази държава, която ще израсне върху избитите пашови прислужници”.
Дръзкото му поведение срещу властта било толкова предизвикателно, че през 1874 г. Петър бил принуден да напусне Карлово. Тогавашният руски вицеконсул в българските земи Найден Геров му помогнал много. Братът на Апостола получил в Цариград от дипломатическата мисия на Петербург руско тескере и така емигрирал в Румъния.
В северната ни съседка Петър Кунчев живял като гладен и беден хъш – такава каквато била съдбата на повечето емигранти. Запазено е едно писмо на Петър /от 26 август 1874 г./ до другаря му, революционера Тодор Пеев, което той започва така: „Поздравлявам те господин Тодор Пеев, аз Петър Иванов Старопланински, на Василя Левски същи брат...” По-нататъ хъшът се оплаква, че си търси неуспешно каквато и да е работа в Румъния – защото, за да се нахрани, „си е заложил дори дрехите”.
Изглежда, че Петър е бил изключително горд с мисията и подвига на великия си брат, защото още докато Апостола бил още жив започнал да слага към името си и фамилията Левски. Той и външно приличал на Дякона – бил рус като него, само лицето му било набраздено от следите на едрата шарка. През 1876 г. Петър Левски се записал в сформиращата се чета на Христо Ботев. След разгрома на дружината и смъртта на войводата във Врачанския балкан, с малка група четници той успял да се скрие в Стара планина около Мургаш. С големи перипетии и издирван от турските потери, Петър Кунчев успял да слезе в София и там се скрил при свои познати. Негова ятачка била родолюбивата софиянка баба Стоянка Цокова. Къщата й била в края на града и била много удобна за скривалище на комитата. При баба Стоянка Петър Левски прекарал няколко месеца – тя го хранила и перяла до деня кагото приятели му намерили фалшив паспорт. С него поборникът успял да скрие за известно време в Цариград.
По неведоми пътища през следващата година малкият брат на Дякона успял да стигне до Русия и да се включи в Българското опълчение. С ротите на генерал Столетов той стигнал да епичните боеве на Шипка. Там бил тежко ранен в краката. Лекували продължително Петър в болница в Русия. Когато го излекували той се върнал в освободеното си отечество, където го очаквала пак мизерията и безработицата.
Понеже трудно си изкарвал насъщния, Петър пак решил да се обърне за помощ към своя стар благодетел Найден Геров. Написал му следното писмо:
„Просим Ви, г-н Геров,
Падам пред Вашето честно лице на колене, с кървави сълзи ида да Ви се оплача. Става трийсет и два деня откак си дойдох от Харков, из болницата в Карлово. Никой ме не пита отде се прехранвам, когато не мога и да ходя. Молим Ви, защото ми остана кракът повреден от шипченските битки. Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, да хвана един воденичар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание. Затова Ви моля като защитник на българските страдалци, молим Ви наредете и нази на някаква работа....Затова Ви моля като наш защитник да ма наместиш в Карлово на някава служба...
Ваш покорни слуга Петър Иванов Левски от Карлово”.
Това жално писмо на бедстващия в беднотията си брат на най-великия българин, изглужда е трогнало до сълзи Найден Геров, защото след това той билназначен за старши стражар в родното си Карлово.
По същото това време Петър Кунчев се включил и в спонтаната акция да се накаже предателят на Левски поп Кръстю. Старите поборници от ловешкия революционен комитет решили набързо съдбата на свещенника – да се убие отчето. Петър настоявал със собствените си ръце да заколи някоя вечер попа. Мълвата за грозното предателство на ловчанлията Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю/ вече била обиколила цяла България и всички искали възмездие. Бившият опълченец от Шипка настоявал сам на изпълни смъртната присъда. След дълго умуване и препирни, бившите комити решили да оставят попа жив, за да бъде наказан само от лютите клетви на своите сънародници, че е погубил Апостола.
След дългите години в емиграция и непрестанни битки за национална свобода Петър Кунчев не успял да направи семейство и остави потомство. В родното Карлово той заболял от тежка туберкулоза и едва 38-годишен си отишъл от този свят.
Отделно каре
Спорът за предателството
на Дякона продължава
Спорът за предателството на поп Кръстю е нескончаем през годините след смъртта на Апостола. Най-напред Любен Каравелов, след това Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, проф. Иван Унджиев и др. поддържат версията за предателството на свещеника. Съществува друга версия, според която поп Кръстю е бил „жертва на оклеветяване“ от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен. Известно е, че попът е бил касиер на Ловчанския комитет и по същото време си купил къща. Тогава Левски се усъмнил в свещеника и поискал отчет за комитетските пари.
Днес на паметната плоча, поставена на входа на храма „Успение Богородично“ в Ловеч, пише: „В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.“
