ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-спряганите митове на онази епоха беше за бригадирското движение. Може би в началните години, когато са се наливали основите, да е имало някаква романтика и героизъм. Но в последните десетилетия то се беше превърнало в едно досадно и безсмислено задължение, от което нямаше никаква полза.
Надали отделните бригадирски колективи покриваха с труда си разходите за път и издръжка. Много хора и до ден-днешен си спомнят с отвращение ширналите се безкрайни доматени полета, връзките с праз или купищата с моркови. В съзнанието ми се е набил един абсурден бригадирски спомен. Началото на юли в Карлово - предстои честването на годишнина от рождението на Левски. С група бригадири копаем изкоп в центъра на града за полагане на електрически кабел. На третия ден внезапно идва човек от общината и започва да крещи, че изкопът не трябва да е тук, а няколко метра по-надясно и в друга посока. А ние сме под самата община, как никой не си е направил труда да погледне, че работим залудо. Спряха ни, след малко дойде една машина и за около час и половина изкопа новото трасе както трябва.
Накрая на бригадата, когато се раздаваха отличията, бяха наградени от името на кмета хората, участвали в прокарването на погрешния изкоп. Горе-долу на принципа „залудо работи, залудо не стой”. Просто този строй не ценеше ресурсите – човешки, финансови, материални.
Атанас Велчев, Варна
