ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Роденият в Бургас на 13 януари 1925 г. Георги Калоянчев е един от най-великите и разпознаваеми български актьори от златната епоха на родното кино и театър. Средният от трима братя живее в семейството на козар, който пасе животните край Малко Търново и след известно време успява да отвори млекарница в центъра на Бургас.
Майка им, родом от Сливен, е нежна душа, но възпитава трите си момчета с авторитет и твърда ръка.
Малкият Георги бил най-щур и редовно се пречкал на родителката си, която се виждала принудена да го връзва за сливовото дърво на двора, за да може да си върши къщната работа на спокойствие.
За разлика от двамата му братя ученето не вървяло на Калоянчев и той не искал да заляга над уроците. Не можел да понася всички скучни предмети, не харесвал писането на домашни. Нравело му се единствено художественото четене и все него карали да чете текстовете в училище.
Съучениците му по-късно си припомнят, че младото момче било толкова артистично в четенето, преправяло си гласа като всеки един герой, имитирал дори животните и четял с такъв патос, че звучало не като час по четене, а като истински театър. Най-голяма радост му носели смехът на другите деца и усмивките на учителите, докато влагал цялото си старание в това занимание.
Затова, когато завършил третия клас в прогимназията, напуснал училището. Баща му приел решението му и взел Георги на работа в млекарницата в Бургас. Сутрините му започвали призори, за да разнася гюмовете с мляко, научил се и да кваси и наричал правенето на кисело мляко „цяло изкуство“.
Бил млекарин цели две години, докато не открил най-голямата си любов в живота – театъра.
Това се случило заради непосредствената близост на млекарницата с градския театър, а артистите често се отбивали при него, за да обядват. Така той успял да се запознае с повечето от тях, а вечер след работа ходел да ги гледа на сцената. Бил толкова опиянен от тези хора и тяхната професия, че умирал от радост, когато някой актьор го прател да му свърши някоя работа, като например да му купи цигари. Чувствал това като истинска чест.Така у него се зародило желанието един ден да бъде като тях.
Това обаче нямало как да стане с „третокласно“ образование и неговата леля Манда му дава начален тласък, като кара баща му да му наеме частен учител, който да му помогне да навакса двете години прекъсване, за да може да продължи като гимназист.
През това време не спира да общува с актьорите от театъра, сред които са Стефан Киров, Кръстьо Сарафов, Марта Попова-Сарафова и други. Той ги гледа, имитира, учи се от тях.
Когато Стефан Караламбов прави любителска школа към театъра, Калоянчев първи влиза в нея. Той е бащата на актрисата Меглена Карамалбова и съпруг на Вера Карамалбова, която е и първото влюбване на младия актьор, който с часове я гледал прехласнат.
Въпреки това Георги не е имал истинска вяра в собствените си способности и е кроял планове да ходи войник в жп училище, като се надявал един ден да се издигне чак до „началник-влак“.
Учителят му по немски от училище обаче му пише тройка по милост само срещу обещанието да зареже жепето и да му обещае, че ще стане артист. Той е първият, който предрича великото бъдеще на тогава още младото момче, като го увещава, че за да си добър актьор, трябва първо да излъжеш себе си, че си такъв, и след като сам си повярваш, и публиката ще те последва.
Калоянчев обещава на учителя си да последва съвета му в замяна на така желаната тройка и останалото е история.
