ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обичайно конгресът на БСП предизвиква сериозни коментари месеци преди да се състои. С предстоящия не е така. Ако не беше интригата, създадена по-скоро от медиите, вероятно щеше да остане незабелязано от публиката, че такъв ще се състои. Това е проблем, който заслужава коментар. Защото ни отвежда до сериозните въпроси за българската левица.
На какво се дължи кризата в БСП?
Обяснението, което се тиражира е лесно, но твърде опростено. Нито една смяна на лидера не е довеждала до такъв спад в одобрението към партията. Напротив. Не е достатъчно да се изтъкне и аргумента за загубата на властта, защото БСП и друг път е сменяла лидер при далеч по-тежки последствия от упражняване на власт. И последствията са били с положителен знак. Остава да се запитаме – защо днес не е така? Явно има други фактори на влияние. И на предстоящия конгрес като че ли основната цел е да преодолее един от тях – организационният.
Без съмнение голямата част от предложените изменения на Устава на БСП са насочени към създаване на гаранции, че взети решения ще могат да бъдат изпълнени. При сегашното състояние първичните организации не могат дори да бъдат задължени да изключат свой член, дори когато той сам се е изключил. Примерът с бившия служебен премиер Георги Близнашки е достатъчно показателен. Естествено е за всяка партия взетите решения от нейното ръководство да имат задължителен характер, но при настоящия Устав на БСП на практика това, че някой – личност или организация – не го прави не означава, че ще понесе наказание. За да не затъваме в по-нататъшни организационни детайли нека го кажем с прости думи – предложените поправки в Устава са насочени към възможност за управление на организацията без субективна преценка.
„Поправката Станишев“, макар и най-пикатна, изглежда като буря в чаша вода. Първо, защото на своя конгрес БСП няма намерение да обсъжда смяна на лидера. Ако приемем хипотезата за вътрешен заговор и търсене на решение по време на самия конгрес на такова обсъждане, трябва да приемем и хипотезата, че конгресът няма да приеме подобни поправки. Впрочем, ако такива намерения съществуват сред делегатите, това ще стане ясно още при приемане на дневния ред. Но едва ли ще станем свидетели на подобен сценарий. Истината е, че всяко ръководство на БСП ще може да си върши по-добре работата, ако предложените промени в Устава станат реалност. Затова, по интересно е дали местните ръководства и техните делегати ще приемат текстовете.
До тук с добрите новини. Защото независимо от Устава, проблемите в БСП ще останат и ще пречат на функционирането й като сериозна опозиция. Както и ще бламират всяко нейно участие във властта. Защото кризата в БСП е
Криза на политиките
През всичките тези 25 години на „преход“ БСП не можа да остоява два принципа. Първият е да работи – и на власт и в опозиция – за социална демокрация. Редица са примерите в отделните политики и позиции на БСП, които показват, че люшкането между социалистически, социалдемократически и либерални решения са довели до това, че всеки път, когато е на власт тази партия бива ерозирана отвътре, поради недоволството на собствения си електорат и актив. Когато е в опозиция губи доверие и сила пак по причина на липсата на категоричност в политиките си. Това, обаче, е принципния въпрос. Днес кризата в политиките, което винаги изразява реална криза в политическите ценности, е липсата на собствена позиция.
Вероятно мнозина ще възразят – има такава. Сигурно. Възможно е. Но тя не достига до хората. А, известно е, че в политиката факт е само онова, което хората знаят и виждат. Лошо подбрани и слабо разпознаваеми говорители; тези и политики, които не предизвикват публичното внимание, липса на инициатива, неразбираеми и неразличими като лява политика позиции – това е публичният образ на БСП днес. Това е и основанието сред българите да се задълбочава усещането за крайна слабост на левицата, за липса на политическа алтернатива. На предстоящите местни избори това ще се изрази в силна концентрация върху личностите. А, следователно, това ще породи агресивна, изпълнена с компромати и слухове, силно емоционална и отблъскваща хората кампания.
Възможна ли е стабилизация на лявото през местните избори?
Като че ли тук център на разсъжденията на журналисти и анализатори са отношенията между БСП и АБВ. Поради простата математическа логика. На парламентарните избори появата на АБВ като отделен политически субект доведе от откъсване на реални избиратели от трационните привърженици на БСП и добринесе за катастрофалния резултат и слабото парламентарно присъствие на социалистите в 43 Народно събрание. Но пък участието на АБВ във властта и подкретата за крайно непопулярни решения на ГЕРБ – особено сред левите избиратели – като че ли доведоха до катастрофа в доверието към новата партия в ляво. И така, решението на АБВ да използва властта за своето укрипване и развитие, вместо опозиционна позиция и битка за левите избиратели, ограничи силно собствените й позиции за местните избори.
Как ще продължи сага в ляво? Решението е буквално община по община. За БСП е трудно да вземе централно решение спрямо АБВ. При това независимо какво ще е то – за сътрудничество или за липса на тавова. Струва ми се, че дори не е препоръчително да взима подобно решение. Защото то само ще изхаби енергия и ресурс за налагането му, което ще намали концентрацията на БСП върху работата с хората и постигането на резултати на изборите. Още повече, че отношенията с АБВ по места са обрасли с много лични отношения и страсти. На местни избори партийният актив по места е силно агресивен към включването си в листи и много пристрастен към номинациите за кмет. Рискът от общо участие с АБВ е създаване на реално разцепление по места. Рискът е липсата на такова обединение на определи места е да се стигне до тежка загуба на местен вот.
Всъщност, редното е да се запитаме – а какво ще прави АБВ и какво решение ще вземат те? Защото на практика, за БСП решението ще зависи във всеки конкретен случай от възможността да обединят по-голяма част от левите избиратели около своите листи и кметове. Докато за АБВ основният аргумент би трябвало да е свързан с оцеляването на партията им. Следователно, необходима им е ясна политическа позиция и позициониране спрямо властта. Но предстоящите избори не са национални, а местни. И изкушението за АБВ да влезе и в местната власт, вместо да се мъчи в опозиция ще е огромно. Как ще продължи тази партия ще видим след като стане ясно как ще се реши казусът с нейния лидер.
Големият извод от ставащото в ляво е, че процесите в левицата наистина силно започват да приличат на процеса на протеклия разпад в десницата. Дори и с този фокус върху лидерите или липсата на такива. Нарастващото убеждение в ляво, че имат нужда от силна личност, като че ли е началото на търсенето на ляв Ципрас, за да не кажа – Борисов. Но за една масова партия, в която лидерите са само „добър“ или „лош“ израз на политики и ценности, поддържани и развивани от цялата организация, фокусирането върху личността е нещо като „тотална промяна“, а не просто „лифтинг на лицето“. С годините БСП си нанесе уродливи разкривявания от лоши козметични операции. Дали БСП ще устои на тези тенденции, дали ще ги ускори и какво ще се получи е невъзможно да прогнозираме днес. Онова, което със сигурност може да се каже е, че кризата в БСП няма да бъде преодоляна с решенията на предстоящия конгрес. Защото нито една технология, дори въвеждането на перфектна такава, сама по себе си не може да роди политика и доверие. Особено, когато дори собствената ти партия не знае това крачка първа ли е по някакъв път за изход от партийната криза. Защото липсва яснота по пътя.
