ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Строгите ограничения в разходите, въведени от европейските правителства заради проблемите с дълговете, не само доведоха региона до рецесия. Те могат да бъдат обвинени частично за поява на болести, каквито обикновено няма на Стария континент, и за увеличаване на самоубийствата.
Агенция Асошиейтед прес (АП) цитира изследване, публикувано в интернет в специална серия на медицинското сп. "Лансет".
От началото на кризата през 2008 г. Държавното здравеопазване в Европа е с орязан бюджет, достъпът до медицинско лечение е намален и бяха въведени непопулярни мерки, като потребителски такси в болниците. Държавите, които орязаха най-много разходите си – Гърция, Испания и Португалия, са най-зле от медицинска гледна точка. "Мерките за ограничения не решиха икономическите проблеми, но създадоха големи проблеми за здравето" - каза Мартин Маккий, професор по европейско обществено здравеопазване в лондонския Институт по хигиена и тропическа медицина.
Той изтъкна, че влошаващото се здраве на хората не е предизвикано само от безработица, но и от липсата на социална система, към която да се обърнат. "Хората трябва да имат надежда, че правителството ще им помага в това трудно време" - допълни той. Особено тежко е положението в Гърция. Самоубийствата там са се увеличили с 40 процента през 2011 г. в сравнение с предишната година. Миналата година има също показателно увеличение на
случаите на зараза с ХИВ сред наркоманите, което се дължи до известна степен на използването на общи игли, след като отпаднаха програмите за безплатното им осигуряване. От няколко години в Гърция има и случаи на малария, западнонилска треска и треска денге. Тези болести са нехарактерни за Европа. През 2011 г. "Лекари зад граница" помогна на Гърция да се справи с маларията, появила се след като властите спряха да пръскат срещу
комари.
В Испания пациентите се оплакват от влошаване на медицинските услуги. Ханс Клуге от европейския офис на Световната здравна организация препоръчва да не се правят радикални здравни реформи в условията на икономическа криза."Във всяка здравна система има по нещо за изрязване" – каза той, препоръчвайки държавите да започнат с мерки като купуване на повече генерични лекарства или премахване на ненужни болнични легла.
Маккий и колегите му установиха, че здравето на хората не е влошено във всички държави, потънали в дългове. Въпреки огромните загуби в банковия сектор Исландия отхвърли спасителна програма, препоръчана от Международния валутен фонд. Британските учени не установиха там увеличаване на самоубийствата и населението може и да е по-здраво, защото някои световни вериги за бързо хранене се изтеглиха. На други места учените отбелязват намаляване на катастрофите, защото повече шофьори предпочитат да се движат с обществен транспорт. Това от своя страна доведе до недостиг на дарени органи и по-малко трансплантации, особено в Испания и Ирландия.
