ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-големият проблем на днешните особено гласовити "антикомунисти" и "демократи" е, че никой от тях не е бил такъв преди 10 ноември 1989г. Почти всички настоящи "защитници на свободата" тогава са били примерни и възторжени членове на БКП. И когато БКП загуби монополното си положение в обществото, най-верните й членове се превърнаха в също толкова възторжени "демократи" и "евроатлантици".
Вие може да наричате подобно поведение мимикрия и хамелеонщина, но за въпросните индивиди това си е най-нормалното нещо на света. Те просто искат винаги да бъдат на гребена на вълната. И затова когато властва комунизмът, те са комунисти, а когато на мода е антикомунизмът, те без никакъв проблем се превъплъщават в ролята на безкомпромисни антикомунисти. На мен са ми особено забавни някогашните преподаватели по научен комунизъм, които за една нощ станаха правоверни либерални апологети. Да уточня, нямам нищо против преподавателите по научен комунизъм, критичното ми отношение е към тези от тях, които се опитват да скрият този факт от биографията си и ни убеждават, че са засукали ценностите на отвореното общество, демокрацията и пазарната икономика още с майчиното мляко.
Може би се питате какъв е смисълът от тази лъжа, защо въпросните хора толкова държат да си приписват всевъзможни антикомунистически геройства, които никога не са извършвали? Просто отговор има това питане. В голямата си част днешният ни политически антикомунистически елит е съставен от хора елементарни и повърхностни. И тъй като не са в състояние да ни предожат никакви убедителни разсъждения за настоящето и бъдещето, търсят в миналото основания за днешното си пребиваване в елита. Няма никакъв проблем да си измислиш митинг, на който не просто си отишъл, а гордо си развявал саморъчно направени плакати, да кажеш, че още в детската градина си "мразил комунистите", а във втори клас скришом от мама и татко си изчел всичко на Милтън Фридман. Геройствата с 25-годищна давност много трудно се проверяват и затова можеш да лъготиш до безкрай.
Лъготенете и пренаписването на биографиите достигна своя връх около тържествата, организирани от антикомунистическия елит около датата 10 ноември. Кичът и бутафорията се лееха отвсякъде. Организираха се конференции и концерти, снимаха се филми, правеха се предавания, чиято основна цел бе да покажат какви убедени антикомунисти е имало и има в България и как те са готови да жертват живота си в името на свободата. Отдавна не бях наблюдавал толкова лицемерна и жалка картина. Мога да сравня този фалш единствено с бутафорния ентусиазъм по време на някогашните деветосептемврийски манифестации. И тогава се скандираха лозунги, в които никой не вярваше. Най-силно скандиращите най-малко вярваха, но се деряха в името на кариерата си.
Ситуацията днес е същата. Най-гласовитите антикомунисти дълбоко не вярват на нещата, които говорят. Но знаят, че подобен тип говорене е най-директният път към успешната кариера. Изповядвайки на всеослушание антикомунистически клишета, тези хора ще си осигурят я министерски, я зам-министерски пост. Ако пък са служители в някое политическo NGO, ще получат щедри чуждестранни субсидии, за да продължават борбата срещу комунизма. Сега нали разбирате защо за подобни лица е от жизнено важно значение да си измислят някакъв демоничен комунистически враг? Задължително е направо такъв враг да бъде измислен, защото в противен случай никой няма да им даде и един долар. Така че, бъдете сигурни, бутафорията, наречено "борба с комунизма", ще продължи. Ще продължат разни представители на елита да си измислят митинги, които никога не са се провеждали, и смели постъпки, които никога не са извършвали. Само се надявам, че хората, които ще вярват на подобни лъжи, ще стават все по-малко.
От Деконструкция по БНР
