Последвайте ни в Google News Showcase
В последните няколко години българите все повече купуват продукти с палмово масло. За 2017 г. във вид на сирене са изконсумирани 12 000 тона палмова мазнина, коментира Иван Грънчаров, член на УС на Асоциацията на млекопреработвателите.
Експертът припомни, че е влязла в сила наредба, която забранява производството на имитиращи продукти и влагането на палмово масло в млечните продукти в мандрите. "Надявам се това да промени баланса при продажбата на имитиращи и истински продукти. В много страни са забранили използването на растителни мазнини", добави той.
По думите му проблемът с растителните мазнини е, че се влагат в сиренето и кашкавала в големи количества. Според него българите трябва да осъзнаят вредата от тези мазнини, които се наслагват в човешкото тяло и трудно се преработват от организма.
"В България имаме възможност да ядем качествени продукти, но болшинството от хората не го правят. Оправданието е липсата на финансови средства. Аз съм сметнал, че средногодишно разликата е 50 стотинки на ден", заяви Грънчаров.
Един от определящите фактори за качеството на сиренето е цената, тъй като обикновения потребител трудно може да направи разлика по визия дали един продукт е истински или имитиращ, каза Грънчаров. Сиренето, което е истинско, дори във вода няма да се размие, а ще си остане пак здрав продукт, обяснява експертът.
Според него реалната му цена трябва да започва минимум от 5,50 лева, а ако искаме да ядем истински качествено сирене, то трябва да е поне 9 лева. "В България има качествени продукти от качествено мляко. Млякото през последните 5-6 години се различава от това преди десетилетия. Фермите са на ниво. Ако има желание, българинът яде качествени продукти", заяви Грънчаров.
По думите му цените на млечните продукти зависят от млякото, а то зависи от цената на млякото в Европа. "Основният проблем в бранша са имитиращите продукти или палмовата мазнина. Има недостиг на българска суровина. Цените на българските фермери се вдигат благодарение на фермерите от Европа. Цената, която влиза като внос, е малко по-висока от цената на българското мляко. Внасяме не повече от 20% от млякото", посочи Иван Грънчаров.
В България има над 260 са млекопреработвателни предприятия, като от тях 30-40 фирми използват растителна мазнина, каза експертът.
