България с последен поклон пред Джоко: Той учеше на достойнство, уважение и чест (снимки)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стотици почитатели, приятели, общественици и много актьори дойдоха пред църквата Свети Седмочисленици в София, за да си вземат последно сбогом с големия Джоко Росич.
Сред тях бяха Ирен Кривошиева, Валерия Велева, Славчо Пеев, Точно Токмакчиев, Павел Васев, Николай Николаев, Любе Спасов, Борис Карадимчев, Иван Попйорданов, Стойко Пеев, Александър Грозев.
В чест на неговата любов към конете, пред черквата имаше и 4 коня с приятели-каскадьори на Джоко от групата на Йордан Захариев и Александър Методиев, които стояха на стража.
Дълги опашки от хора се извиха пред храма в градинката.
"Когато човек не е случаен, Бог го изпраща забележим – вижте му ръста, вижте му височината на мисленето, вижте му добротата – бате Джоко", сподели през сълзи актьорът Иван Налбантов.
"Моят спомен за него е гласът му. След смъртта на Джоко малко останаха истинските мъже в България. Джоко беше човек, който само с едно "добър ден" те учеше на достойнство, уважение и чест", заяви председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Той си спомни и за многото филмови награди на Джоко Росич извън България и допълни, че не е имало филмов форум, на който филм с негово участие да не е бил отличен с награда.
"Джоко играеше поддържащи роли, но неговото присъствие беше като цвете - влизаше и запълваше екрана", сподели актрисата Елен Кривошиева, която му е партнирала в лентата "В името на народа". Какво ли би казал Джоко Росич за себе си, ако бе видял собственото си многолюдно погребение? Във всеки случай, че би се усмихнал...
Джоко Росич издъхна на 21 февруари в 21.30 часа в болница "Лозенец". Преди няколко седмици актьорът беше опериран в "Пирогов" от тумор в мозъка.
Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.
Снима се в над 110 филма - български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва".
През февруари 2010 година получи наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Преди 4 години в Будапеща той бе удостоен със специална награда за принос към унгарското кино, в което прави сериозен "пробив" още със знаковата си поява в унгарския филм "Под краката им свири вятърът".
