Българка живееща в Япония: Тук полицаи не следят за маски, просто всички ги носят

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

От утре носенето на маски на открито у нас отново става задължително. Мярката се предприе, след като вече дни наред регистрираме над 1000 положителни проби на коронавирус. Оказва се обаче, че това е голям проблем за българина и се превръща дори в политически средство да удариш опонента. Някои имали припадъци, други не можели да дишат, трети виждат в това отнемане на човешки права, все по-странни и налудничави оправдания на собствената си безотговорност към обществото. Ето обаче какво споделя бълкарката Юлияна Антонова, която от години живее в Япония.

Публикуваме нейния пост във фейсбук без редакторска намеса: 

И още нещо за коронавируса от Япония (част шеста)
Мили приятели, носенето на маски в Япония по време (и преди също) на коронавируса никога, в нито един момент не е било и не е задължително!
Няма глоби за неносене.
Никой полицай няма право да спре някого и да му търси обяснение, защо е без маска. Няма предупреждения, остри думи, наставления...Няма такова нещо!
Но... над 97% навън и в помещения СМЕ с маски. Вчера се върнах от Вакаяма. 100% всички с маски! Не срещнах поне един японец без маска! Видях двама местни, които си обираха последните останали райски ябълки от две съседни дръвчета. Смееха се и си говореха през маски. Разстоянието между тях около метър и половина. Да, на открито, разбира се.
Когато хората са с маски не допускат някои страничен, било пешеходец, клиент, пациент, шофьор и пр. да му се причини чувство на дискомфорт, на уплах, защото на теб ти е добре да си без маска. Няма нужда “той” да си помисли, докато те гледа, че си без маска: “ами ако...”. Тоест, важно е всеки да не бъде излишно под напрежение.
В Токио и в повечето места от архипелага (над 6000 острова) времето през лятото не е леко. Горещо, влажно е. Имат си и дума - “мушиацуи”. Никой не се и замисли това лято, белязано с Ковид -19, да е без маска. Доколкото може, спазва се винаги и дистанция. А ръце се мият и дезинфекцират по десетки пъти на ден - колкото пъти влезеш и излезеш от магазин или затворено пространство.
В края на август много деца започнаха училище.
И Джейми ходи - на 8 октомври стана на 6 годинки. Той си носи в сакчето всеки ден маска. Тази, с която тръгва на училище е до обяд. След като се наобядва, изхвърля я и слага чиста. С маски децата са в часовете и в междучасията. С маски идват. С маски се прибират. Учителите също. Изобщо никой не коментира негативно, няма “ах-и-ох или да недоволства. Ако реши преподавател или родител, детето му да е без маска, няма да настъпи трагедия. Може да бъде в клас. Но знаят, че така за всички и за всеки поотделно е по-добре - с маски!
Казвам на Джейми: “Ще ви снимам училището и всички вас с тези маски и ще пратя на приятелките си снимки”.
Джейми ме поглежда и казва: “Защо? Техните маски са по-различни от нашите ли?”
“Не, казвам, не искат да носят” и Джейми, докато отива да си налее чаша вода, чувам го да казва:
“Виж, ти?!
...
И за него разговорът приключи. А аз си мисля, сега ще ми напише някой, че “те така са си свикнали ЦЕЛ живот - със земетресения, тайфуни и маски. Ами не са. И не сме!