ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборите от пролетта на 1908 г. довеждат на власт правителството на демократа Александър Малинов. Една от първите задачи на новите управляващи, по стар български обичай, е да се заемат с разкриването на злоупотребите на предшествениците си. Отново по стар български обичай злоупотребите на предишните управляващи не са никак малки и голяма част от тях стават обществено достояние в следващите години.
За да покажат волята си за борба с лошите практики, новите управляващи от Демократическата партия започват мащабно разследване на трите правителства на Народнолибералната партия, управлявали страната от 1903 до 1908 година. Това са кабинетите на стамболовистите Рачо Петров, Димитър Петков, който е убит по време на мандата си, и Петър Гудев, който е загубил изборите като премиер. В продължение на няколко години пресата, Народното събрание и разследващите органи се занимават със злоупотребите на бившата власт, но крайният резултат от упражнението както винаги е много по-незначителен от заканите и патетичните речи, които го съпровождат.
Най-широко обсъждан е случаят с последния премиер на стамболовистите Петър Гудев, който освен министър-председател е дългогодишен депутат и вътрешен министър. След щателна проверка на имотното му състояние, направена от анкетна комисия в Народното събрание, се оказва, че в рамките на едногодишното си пребиваване на премиерския пост Гудев е забогатял с около 500 хиляди лева, които за времето си се равняват на няколко милиона сегашни лева. С 28 хиляди лева от тези пари той си е построил просторна къща в центъра на София, която въпреки скандалите и съдебните процеси остава негова собственост.
Начинът, по който Гудев става богат, е впечатляващо прост: освен премиер той е и вътрешен министър. От втората позиция има право да използва различни държавни фондове, които са безотчетни, а функцията на много от тях е покрита в мъгла. Още от първите следосвобожденски години се е превърнало в традиция парите от тези фондове да се използват за лични нужди на управляващите. По време на разследването срещу Гудев се оказва, че е изтеглил средствата от няколко такива фонда. Единият е предназначен за организиране на полицията за обществената безопасност. С част от парите плаща на майсторите, които строят къщата му. Други 125 хиляди лева, които изтегля с аргумента „държавни нужди”, внася веднага в БНБ в своя частна текуща лихвена сметка. До края на управлението му тези пари набъбват до 293 102 лева. С голяма част от парите Гудев купува държавни ценни книжа на свое име, от които печели от лихви. След като пада от власт, веднага прехвърля ценните книжа на името на зет си Христо Вавов. След това оперира с тях, като не само ползва подписа на зет си, но и дори си позволява да го фалшифицира.
Пред следствието бившият премиер съвсем спокойно заявява: „От тези пари съм употребявал суми и за свои частни нужди. Други обяснения не мога да дам”. Спокойствието му е продиктувано от факта, че редица негови предшественици са правили същото безнаказано и използването на средствата от фондовете за лични нужди се е превърнало в истинска традиция и нещо съвсем нормално.
Разследването се проточва близо шест години, като в него участват над 600 свидетели. Обвинението гласи, че като премиер и вътрешен министър Петър Гудев е нанесъл вреда на държавата, като е харчил обществени средства за лична полза, присвоявал е противозаконно различни суми от безотчетния фонд за 1906 и 1907 година, от кредита на полицията и от фонда за поддържане на македонските бежанци.
В началото на 1914 година дългоочакваното дело срещу бившия премиер започва. След възражения, отводи на адвокати и процедурни хватки то завършва без произнасяне на присъда. Прекратено е поради неизброяване едно по едно на всички обвинения от страна на прокуратурата. Малко след това Народното събрание решава, че предложението за възбуждане на съдебно преследване и за свикване на Държавен съд срещу Гудев е противоконституционно, поради което прекратява углавното преследване. Същото се случва и с разследваните министри от кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. С това цялото съдебно производство се унищожава. По време на ожесточените дебати в емоционална реч депутатът Никола Кръстанов заявява: „Бъдете независими и гласувайте за хвърлянето на този процес в архивата на забвението!”. Така през август 1914 година Петър Гудев се оказва напълно реабилитиран и оправдан. След като излиза чист от сложната ситуация, бившият министър-председател се оттегля от политиката и до края на живота си се отдава на публицистична дейност.
На снимката: Петър Гудев /вдясно/ и Александър Малинов
