Българският квартал във френския град Моасак - под удара на нови ограничения
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българска общност и местната власт са в конфликт във френския град Моасак, който продължава вече години. В малкото градче живеят хиляди наши сънародници, които работят основно в земеделието.
Кметът Роман Лопез, от партията на Марин льо Пен, говори за проблеми с интеграцията, неспазване на обществения ред и злоупотреби със социалната система. За да засили контрола, той разширява видеонаблюдението с десетки камери, увеличава полицейското присъствие и въвежда редица забрани и глоби, за да ограничи събиранията им на обществени места.
Сънародниците ни пък го обвиняват, че ги превръща в удобна политическа мишена, за да печели избори, и твърдят, че се налага да крият произхода си, за да си намерят работа.
Франция, но с български адрес. В Моасак, недалеч от Тулуза, живеят малко над 13 хиляди жители и една необичайно видима българска общност. Първите идват тук още през 90-те години, предимно от Пазарджик и околните села. В началото са сезонни работници в земеделието, но постепенно остават. Създават семейства, появяват се български магазини, бизнеси и дори място за молитва.
Местната власт обаче не вижда желание за интерграция. „Проблемът е, че това население, за разлика от други, не се интегрира и не мисля, че някога ще се интегрира”, зави кметът на Моасак Роман Лопез.
Той е кмет на Моасак от Националния сбор на Льо Пен. Тази пролет е преизбран за втори мандат, още на първия тур, с над 62% от гласовете. „Бих бил лъжец или лицемер, ако ви кажа, че няма проблем с тази общност. Да, има проблеми. И аз бях избран и във връзка с това”, казва той.
„Виждаме много добре, че ако има българи, които са критикувани, такива като нас, той ще взима постоянно изборите. Той е взел над 60 процента, това означава, че ако каже на тази комшийка - „Българите не са хубави“, тя ще гласува за него. И той обещава, че ще махне българите, ама никой не се е махнал и от един магазин - българските станаха пет”, посочва Диян, който е собственик на български магазин в Моасак.
Според кмета на градчето основният проблем е начинът на живот на тази общност. „Децата им на 4, 5, 6 години се разхождат сами по улиците до късно вечер, дори в полунощ, без родителски надзор. Често живеят навън, събират се на групи и вдигат много шум”, твърди Лопез.
„Виждаме тук нашите комшии, в малко съседно градче, там нямат проблеми с кмета. Там са някаква друга раса българи. Тук са българи, които вдигат шум. А там какви са?”, казва Диян.
„Влизал съм в някои от апартаментите им - вътре са сравнително чисти, но щом излезеш пред сградите им, мястото се превръща в истинско сметище - дивани, хладилници, всякакви обемисти отпадъци”, посочва кметът на града.
Зад обвиненията за шум, боклуци и неспазване на обществения ред стои и друг, далеч по-болезнен спор - този за социалните помощи. Според кмета, част от българските сезонни работници работят само минимума часове, необходими, за да придобият право на обезщетение за безработица. „Голяма част от тях не работят и по този начин тежат на социалната система на страната ни. В центъра на Моасак, където ромското население е силно концентрирано, 60% от чуждестранното население е безработно”, казва той.
„Не знам този кмет какво иска от нас. Ние не живеем на помощи. Ние имаме право да си взимаме борса. Ние сме на борса. Ние си седим тук и пак си плащаме квартирите, тока, 2-3 месеца взимаш от борсата и пак почваш работа”, посочва Райко.
Кметът стига в обвиненията си и по-далеч. „Преди година или две лекар ни сигнализира, че хора от българската общност идват в кабинета и искат да им издаде удостоверения, че не могат да работят, за да бъдат признати за хора с увреждания и да получават съответната помощ”, коментира той.
Максималният ѝ размер във Франция е малко над 1000 евро на месец. „Документите са истински, но тези хора не са инвалиди”, допълва кметът.
Сънародниците ни споделят за трудови злополуки, дори смъртни случаи на полето, останали без обезщетение. Като цяло обаче казват, че са доволни от условията на труд. Напрежението вече се усеща и на полето. Част от сънародниците разказват, че крият произхода си, защото се страхуват, че няма да бъдат наети, а според кмета все повече местни земеделци предпочитат работници от Полша, Румъния или Мароко пред българските. Морис Андрал е един от тях.
„В момента нямам нито един българин във фермата си”, казва земеделецът. По думите му новото поколение българи идват само за да се възползват от системата във Франция, но не искат да работят. „Когато съберат часовете, необходими, за да получават обезщетение за безработица, ни напускат от днес за утре и се връщат в страната си”, посочва Морис Андрал.
Морис твърди, че първите българи започват работа при него още през 1992 година. Днес е запазил само няколко жени, които определя като работливи.
В Моасак всеки четвърти жител живее под прага на бедността. На този фон кметът разказва за скъпи автомобили по улиците на града и големи къщи, построени в Пазарджишко с пари, изкарани във Франция. Контраст, който, по думите му шокира местните.
От началото на мандата си кметът засилва полицейското присъствие и разширява видеонаблюдението. За да ограничи събиранията пред българските магазини, не се разрешават маси, а част от пейките са премахнати. Сънародниците ни разказват и за многобройни глоби - за шум, за събирания, дори за пушека, когато правят барбекю в домовете си.
В опит да бъдат чути и да се впишат в живота на града, преди години българите създават своя асоциация - „Заедно“.
„Ако те не са тук, животът в града ще умре. Затвориха парковете в града, налагат се само забрани, глоби, няма диалог. Преди имаше медиатори, преводачи - всичко изчезна. И това се прави, за да раздели българите от останалите хора в града“, смята Яник, който е член на член на асоциацията.
Един от най-активните ѝ членове, Игнат Бончев, стига и по-далеч - на последните местни избори се кандидатира за общински съветник. „За да помогна на нашите българи, защото където и да отидат са изгонени и подценени, а ние живеем в европейска държава. Не трябва да има расизъм“, казва той.
Нежелани във Франция, неприети и у дома - така част от сънародниците ни описват живота си между двете държави. А за българите в Моасак може би се задават и по-трудни времена. Франция вече гледа към президентските избори, а сред предложенията на Марин Льо Пен са по-строг контрол върху имиграцията и т.нар. „национален приоритет“ при част от социалните помощи.
„Надявам се, ако Льо Пен спечели, да върнем контрола по границите на национално ниво. Ако това се случи, ще можем да регулираме движението на българските роми“, смята кметът на града.
Според Лопез ограничаването на достъпа на чужденци до част от социалните помощи би направило Франция по-малко привлекателна за чужденци. „Не съм сигурен, че след десет години в Моасак ще има толкова много български роми“, казва още той.
