ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма никакъв смисъл да искаме от българския политически елит да се държи с достойнство при срещите си с представители на могъщи държави, да отстоява преди всичко българските интереси и да е готов дори на конфронтация в името на тяхното отстояване. Това никога няма да стане. Когато на гости ни идват важни чужбински лица, нашите държавници могат да изпълняват единствено ролята на обслужващ персонал-да се хилят угоднически, да размахват опашки и да бързат да изпълнят желанията на господарите, още преди онези да са си отворили устата.Защо се държат така ли? Ами защото в продължение на години са подбирани именно по критерия дали са в състояние безпрекословно да оказват исканите от тях услуги.
Настоящият български елит - не само политическия, но и икономическия и медийния - не е самонаправил се, не се е структурирал по някакви естествени принципи. Той е произведен. С много малки изключения повечето членове на привилегированата каста в България са получили благословията да станат такива, станали са елит не защото са толкова умни и талантливи, а защото са показали желание да служат. Стопроцентово.
Как става отглеждането на елита? Много просто. С индоктриниране. Още от университетската скамейка биват набелязвани амбициозни момчета и момичета с цел бъдещото им използване. Започва включването им в най-различни организации, най-често неправителствени, с благородно звучащи имена, които се кълнат, че се борят за свобода и демокрация. Те, разбира се, се борят основно за интересите на чуждите си спонсори, но за това е по-добре да не се говори. Включените във въпросните организации амбициозни момчета и момичета минават през всевъзможни обучителни тренинги, ходят на по-кратки или по-дълги стажове във Вашингтон, Брюксел и редица други престижни столици. Не след дълго те се превръщат в убедени привърженици на евроатлантизма и са готови безкомпромисно да прилагат заветите му на българска почва. Ето така, според критериите на западните им ментори, те са готови да станат елит. И също толкова целенасочено започва вкарването им в политическите партии, в медиите, в средите на социолози, политолози и всякакви други анализатори. Много е популярен и моделът "въртяща се врата", който се изразява в следното - някои особено нахъсани евроатлантици от редиците на неправителствените организации в определени моменти биват включвани в държавната администрация, след време отново ги прибират в НПО-сектора, а после отново ги пращат в държавния апарат. Така веригата се затваря. Нашите хора, за които са изразходвани толкова толкова пари на американските и европейските данъкоплатци, са оправдали вложенията. Напълно убедено защитават каузите на вложителите.
Ще посъветвам хората, които биха определили думите ми като фантасмагорична конспирология, да си припомнят пресконференцията на Джон Кери и БойкоБорисов. Едно от малкото конкретни неща, казани тогава, беше това, че Щатите увеличават броя на младежите, които могат да се възползват от техните образователни програми. Това е мило и трогателно. Може да бъде изтълкуван този жест като стремеж на американските ни приятели да поправят недъзите в образователната ни система. На мен обаче ми се струва, че има едно не чак толкова идеалистично тълкувание. Американските ни приятели отлично разбират, че умовете са обработват в младежка възраст. Така де, няма смисъл да вербуваш хора на по 50 години. Трябва да залагаш на младежта. Трябва младите хора да повярват, че няма разлика между демокрацията от една страна и интересите на спонсорите, от друга. И когато след време днешните млади хора станат министри, премиери, президенти, медийни шефове или мастити анализатори, няма да има никаква нужда да ги убеждаваш да защитават твоята политика. Те много отдавна са научени на това. Не е необходимо да подкупваш и корумпираш българския елит. Преди много години той е индоктриниран, съблазнен и дресиран. Разположил се е удобно в евроатлантическия калъф и никога няма да излезе от него. Никога няма да се опълчи на никакви нареждание. Ще ги изпълнява веднага и ще моли за още. Елит като слънце.
От предаването "Деструкция" по БНР.
