В ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОР: Кой уплаши войската, че да не изпратим контингент за опазване на мира в Украйна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кой, как и защо плаши войската ни, какво и е всъщност, че да не изпратим контингент за опазване на мира в Украйна. Този въпрос задава настойчиво от свой аналитичен текст бившият евродепутат Александър Йорданов.
Ето какво пише той на стената си във Фейсбук:
НЕУДОБНИ ДУМИ: В ОЧАКВАНЕ
Наслушах се на твърдения на политици и експерти, че страната ни няма да изпраща военни в помощ на мира в Украйна. Но нито един от тях не обясни защо. Неподготвени ли са те за такава мисия? Необорудвана ли е войската ни? Плашлива ли е? Какво и защо я спира? Не чувам разумно обяснение. Само се повтаря: "Няма да изпратим нито един български войник". И толкова. Но защо?
Нима политиците и експертите не са длъжни да изложат аргументите за това си решение? Защото пред очите ни руското варварство продължава. И сме напълно наясно, че в тази война Русия е агресорът. Дори това не е нужно да ни казва Европейският парламент. Сами го разбираме. Украинците бранят земята си така, както и ние бихме бранили своята България, ако същият агресор тръгне отново да ни "освобождава".
Защото наоколо други агресори не съм забелязал да има. С Турция, Гърция, Румъния и Северна Македония сме "братя по оръжие" в НАТО, а "Малката Русия" на Балканите - Сърбия, не ми се вярва да посмее. Тя достатъчно грижи си има.
Или няма да си браним родината мила? Ще се предаваме ли!? С питка и солчица, с китка и бъклица, а може би и с лански маврудец и мръвчици ще посрещнем враговете си? Както впрочем сме го и правили, нали?
А дали пък нашите политици не се притесняват, че някой роден миротворец може да утрепе, без да иска, някой руски агресор? Но пък историята, която знаем, че е велик учител, ни припомня, че преди сто и кусур години същите агресори ги е трепала славната наша конна армия, предвождана от генерал Иван Колев, възпят от народния ни поет Иван Вазов. На този генерал ние паметник сме издигнали. Или сме забравили това? А поети днес има много.
Аз мисля, че политиците ни би трябвало да знаят, че до ден днешен украинците са избили хиляди руски нашественици, ползвайки български боеприпаси, произведени в нашите военни заводи. Предоставяме ги редовно от три години. Така и военната ни индустрия се развива. Носят се и слухове, че тайничко, уж за Полша, и оръжие сме доставяли. Но, ако е така, то защо тогава нашите бойци да не покажат какво могат с нашето си оръжие и боеприпаси? Те само на "сухи тренировки" ли ще я изкарат службата?
Та затова отново се налага да попитам: защо няма да изпратим наши армейски мироопазващи части в Украйна. В Ирак и Афганистан, в близкото до нас Косово помня, че изпратихме без колебание. Значи можем. Кое сега ни спира? Още повече че наш военен контингент в Украйна няма да бъде сам. Той ще се придружи към частите на приятелски армии от т.нар. Коалиция на желаещите.
Не разбирам кое е лошото на една такава бойна дружба. Още повече че тя ще бъде в подкрепа на приятелски народ като украинския, жертва на чудовищна агресия. Или е по-добре да си кютим и гледаме как всеки ден загиват украински деца и се разрушават прекрасни градове?
Нима наистина сме ампутирали добрината в сърцата си? Нима не изпитваме състрадание?
Случвало се е нашата армия да помага за преодоляване на катастрофалните последствия от природни бедствия като земетресения и наводнения. Правила го е и в други държави. Нима руската война срещу Украйна не е бедствие и катастрофа за хората в тази страна?
Пиша тези редове с надеждата, че все ще се намери политик или експерт по сигурността и военните дела, който да отговори от парламентарната трибуна или от телевизионния екран, каква е причината да се скатаваме. Но само нека не отговарят, че има решение на Народното събрание. Знам, че има. Но каква бе причината то да бъде взето? Коя е причината да не искаме ефективно и мироопазващо да помогнем на украинския народ да отблъсне вражеското нашествие?
Животът ме научи, когато нещо не знам да не се правя, че го знам. А да питам. Затова и съм в очакване на отговор.
