В Русия: Оправдателна присъда за Ратко Младич би означавала крах за НАТО и Европейския съюз
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия осъди бившия командир на армията на Република Сръбска Ратко Младич на доживотен затвор. Това не изненада никого – всеки, който се информира за събитията в Босна не от слухове, разбира, че ако 74-годишният генерал бе оправдан, това щеше да означава крах за НАТО и Европейския съюз. Това би разрушило идеологическата конструкция на Запада, която строят вече 25 години, отбелязва в обширен коментар руското издание Взгляд, цитирано от Фокус.
Най-важното, което трябва да се знае, е, че информацията за съществените загуби сред 28-ма дивизия на босненската армия в района на Сребреница послужи за предлог за начало на бомбардировките на Република Сръбска от самолети на НАТО. Т.е. събитията в Сребреница са залегнали в обосновката на европейската митология за ролята на Европейския съюз и НАТО в „миротворческата операция в бивша Югославия“.
Ако този камък се преобърне, ще възникнат маса въпроси и към НАТО, и към обединена Европа, и към отделни личности, дори и към цели нации.
Нищо чудно, че през изминалите години Сребреница се превърна в своеобразен култ, който се подкрепя не само от силите на мюсюлманите от Босна и нападателното правителство в Сараево. Жреци на този култ станаха мнозина от западните политици; появи се пропагандистка култура на Сребреница, включваща кинофилми, театрални постановки и популярна музика. Сърбите заеха мястото на „руската мафия“ в холивудските продукции и образът им стана толкова окарикатурено жесток, че надминава дори индианците от старите уестърни. А отричането на геноцида в Сребреница по тежест на обвинението почти се приравни с отричането на Холокоста – за алтернативна трактовка на тези събития бързо биха ви зачеркнали от благоприличното общество.
Така, победилата система - европейската и натовската – си създаде механизъм за самозащита. Без Сребреница и нейния култ не би имало и намеса на НАТО в бивша Югославия, следователно оправданието на интервенцията, даже възхваляването й („ние спряхме геноцида“) – е задължителен елемент от европейската политика.
Ако не обвинят сърбите (нацията като цяло и отделни нейни представители), европейците ще трябва да отговорят за собствените си постъпки. Особено за създаването на система за натиск над непокорните народи, на пръв ред сръбския и руския.
При този сценарий Ратко Младич нямаше никакъв шанс за правосъдие – най-малкото такова, каквото мюсюлманите, хърватите и албанците получават, посочва изданието.
