ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бюджетният дефицит на България ще достигне 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г., а инфлацията ще остане висока и през следващата година.
Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 17 ноември.
Брюксел предупреждава за забавяне на икономиката, по-слаб ръст на заплатите и продължаващо увеличаване на държавния дълг.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейската комисия прогнозира икономически растеж от 2.7% през тази година, който ще се забави до 2.1% през 2027 г., преди да се ускори леко до 2.3% през 2028 г. Основните причини са отслабването на вътрешното потребление, по-бавният ръст на реалните доходи и намаляването на инвестициите след приключването на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост.
- Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква да достигне 4.6% през 2026 г., след което да се забави до 3.9% през 2027 г. и 3.3% през 2028 г. Основен фактор за високите цени остава поскъпването на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток. Допълнителен натиск оказват разходите за труд и енергия в сектора на услугите.
- По отношение на публичните финанси Брюксел очаква дефицитът да намалее временно до 4% от БВП през 2027 г., благодарение на планирани мерки за увеличаване на приходите. Сред тях са едногодишен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличение на минималния и максималния осигурителен доход.
- Подобрението обаче няма да бъде устойчиво. След изтичането на временния данък Европейската комисия прогнозира ново разширяване на бюджетния дефицит до 4.8% от БВП през 2028 г. Причината е, че при липса на структурни промени държавните разходи ще продължат да нарастват по-бързо от приходите.
- Комисията очаква и постепенно забавяне на ръста на възнагражденията – от 6.2% през 2026 г. до 5.5% през 2027 г. и 5% през 2028 г. Безработицата ще остане ниска, около 3.4–3.5%, но недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради демографските тенденции.
Валдис Домбровскис
„През 2026 г. европейската икономика се представя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме само с устойчивост. Трябва да защитим публичните си финанси, да повишим конкурентоспособността си и да положим основите за по-силен дългосрочен растеж“, заяви европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис при представянето на прогнозата.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
- 37.7% от БВП – толкова се очаква да достигне държавният дълг на България през 2028 г. спрямо 29.9% през 2025 г. Според Европейската комисия основните причини са трайно високите бюджетни дефицити и увеличаващите се разходи за лихви по държавния дълг.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
- Новата прогноза е пореден предупредителен сигнал за състоянието на българските публични финанси. През юли 2026 г. Съветът на ЕС официално установи наличието на прекомерен бюджетен дефицит в България и започна процедура, която изисква страната да предприеме мерки за трайното му ограничаване.
Според приетите тогава препоръки България трябва да сведе дефицита под референтната стойност от 3% от БВП до 2029 г. и да спазва определени ограничения върху растежа на нетните публични разходи.
На този фон есенната прогноза показва допълнително влошаване на перспективите. През пролетта Европейската комисия очакваше бюджетен дефицит от 4.1% от БВП за 2026 г., което означава, че само за шест месеца оценката е повишена с 0.9 процентни пункта.
Сериозна промяна има и при инфлацията. През пролетта Брюксел прогнозираше тя да се забави до 2.6% през 2027 г., докато сега очакванията са за 3.9% – с 1.3 процентни пункта повече.
Разминаване има и между очакванията на Европейската комисия и българското Министерство на финансите.
В есенната си макроикономическа прогноза финансовото ведомство заложи растеж на икономиката от 3% през 2026 г., докато Брюксел очаква 2.7%.
По-същественият проблем обаче остава дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Есенната прогноза показва, че дори при планираното увеличение на данъчните и осигурителните приходи България няма да успее да сведе дефицита под европейския праг от 3% до 2028 г. без допълнителни мерки.
ДОПИРАТЕЛНА
Инфлационният натиск може да получи допълнителен тласък през 2028 г. от въвеждането на новата европейска система за търговия с емисии ETS2, която обхваща горивата за автомобилния транспорт и отоплението на сградите.
Според прогнозата на Европейската комисия новият механизъм ще добави около 0.7 процентни пункта към общата инфлация в България през 2028 г. – както чрез прякото поскъпване на енергията, така и чрез последващото увеличение на цените на храните и услугите.


