Валентин Вацев пред ПИК: Всяка следваща крачка на режима на Кирил Петков води до по-голям абсурд, хоризонтът на този кабинет е до ноември. Русия ще обяви, че тече война с НАТО, когато Полша навлезе с войски в Западна Украйна
Последвайте ни в Google News Showcase
Стратегическият политически наблюдател Валентин Вацев коментира пред ПИК има ли нова фаза от войната в Украйна, Приднестровието и крайбрежието на Черно и Азовско море ли са крайните цели на руснаците и какъв е смисълът от Италианския план за мир и заявеното от Хенри Кисинджър в Давос.
Какво се крие зад медийните твърдения за здравето и смъртта на Путин и защо хоризонтът на българското правителство е до ноември, разкрива още Вацев.
- Г-н Вацев, има ли нова фаза, етап на войната в Украйна?
- Добре се сещате. Това е важният въпрос. Не бих казал, че има нова фаза. Руската страна официално обяви, че втората фаза е започнала, но в момента тя не е завършила. Втората фаза се състои в това – западно от Донецк има разположена една голяма ударна сила от украинската армия, която е може би около 60-80 хиляди души. Срещу тях са може би пак толкова или по-малко руснаци. И целта на руското командване е разбиване на тази групировка. Едва тогава ще може да се каже, че втората фаза е свършила. Втората фаза започна с окончателното завладяване на Мариупол.
- Каква е в крайна сметка целта на Путин – да се овладее напълно Приднестровието и териториите с излаз на Черно и Азовско море ли?
- Смисълът на този въпрос е каква политическа задача е поставена от военното ръководство и Кремъл. Първата задача беше денацификация и демилитаризация на цялата територия на Украйна и официално никой не се е отказал и променил тази задача.
Междувременно се появи втора военно-политическа задача. Това е освобождаването на Донецк. Именно тази втора задача дава смисъла и съдържанието на втората фаза, която тече днес. Смята се, че втората фаза е посветена само на освобождаването на Луганската и на Донецката област. Луганск е почти готов. Там само пет процента от територията все още не е завладяна от руските войски. В Донецк около 40 процента от територията се контролират все още от украински войски. Така че политическата задача е сега да се завладеят, да се освободят, както казва руското ръководство, до 100 процента и Луганск, и Донецк. По-нататъшни политически задачи не са поставяни. Но съдейки по дебатите в руските медии, те са възможни.
Щом приключи втората фаза, би следвало да се премине към трета фаза. И това ще бъде вече обсаждането, обграждането на Николаев и на Одеса. И чак тогава вече, към края на третата фаза, която още не е започнала, може да се говори за формирането на цяла Югоизточна Украйна. Включително със сухопътен канал към Приднестровието и към Крим. Но това е далеч.
- На фона на това как звучат, как да си преведем Италианския план за мир и казаното от Хенри Кисинджър в Давос?
- Италианското правителство има своите виждания и ги предлага. Важното в международен план, което ни дава основание да говорим за нова фаза в конфликта, но не на бойното поле, а в широк военнополитически смисъл, това наистина е изказването в Давос на Кисинджър. Това наистина задава втора фаза, но във военнополитически смисъл – не от гледна точка на войната.
За първи път авторитетен американски стратег и геополитик, какъвто е Кисинджър, говори за необходимостта от преговори и отстъпки от страна на Украйна. Този нов момент е съпроводен с публикации в западния печат, които не само не настояват, че Русия е загубила войната, а говорят за възможна бъдеща победа на Кремъл в Украйна. Вижте „Телеграф“ от вчера. Те пишат, че е възможна шокова победа на Путин. Те там са свикнали да говорят само за Путин, не за кремълската политика. От американска страна на масата са сложени вече нови предложения. Това наистина е ключово събитие.
- Вие казвате, че всичко е с адресат Путин. Медийни блъфове, ниска топка за аудиторията ли са информациите за разклатеното му здраве и дори смъртта му?
- По тази тема се работи отдавна – още от миналото лято. Отначало това беше темата, че Путин има няколко двойници, които се явяват вместо него. След това тази тема се промени и се пусна слухът, че Путин всъщност е умрял. Това беше някъде през май миналата година.
След като тази тема не успя да се закрепи в глобалните медии, отделни кръгове започнаха да съобщават, че Путин е много тежко болен и че трябва да се очаква напускането му на поста тази година. Един от главните руски дисиденти проф. Валерий Соловей даже няколко пъти съобщи с абсолютна степен на сигурност, че Путин е много тежко болен и ще бъде принуден да се раздели с поста до месеци. Така че темата за здравето на Путин е претоплена манджа. Тя се появи, където трябва, и работи, колкото можа, но лека-полека изстива. Медийният хляб бързо се изяжда, знаете, и трябва непрекъснато да се замесва и пече.
- Нов момент ли е заявеното от зам.-генералния секретар на НАТО Мирча Джоана, че Алиансът няма вече да се ограничава в разполагането на сили в Източна Европа?
- Да. Това е нов момент, защото от известно време официалното становище на ръководството на НАТО е, че ние не се чувстваме ангажирани по основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 година. Т.е. тук става дума за денонсиране на едно старо съглашение, което наистина вече е безпредметно. Но още през февруари НАТО заговори за това.
- Какво означава това за хората – по този начин се продуцира повече сигурност или се надграждат повече страхове за една още по-гореща фаза на конфликта?
- По-скоро второто. Сигурност не може да се продуцира точно на този етап от разгръщането на конфликта. Увеличават се тревогите, разбира се, но това не е безпочвено. Тревогите са напълно обосновани, тъй ката НАТО напълно правилно от своя гледна точка твърди, че съглашение, което не се спазва от насрещната страна, не трябва да ангажира и нас. Това е напълно логично. Това е стар юридически принцип. Договорите работят само когато се спазват и от двете договарящи се страни. В момента, в който Русия не спазва този договор, той се обезсмисля и за НАТО.
Отношенията вече са напълно различни, отдавна НАТО не говори за Русия като за партньор, а като за военен противник, срещу когото се водят де факто военни действия, а де юре се внимава да не се даде повод на Кремъл да отвори война, тъй като Украйна е пълноценно прокси, снабдявано с оръжие, технологии и информация. Внимава се да не се пристъпи една последна червена линия. Тя също ще бъде престъпена най-късно до месец. Когато полски войски влязат в Западна Украйна, Русия ще има всички де юре основания да обяви, че тече война с НАТО. Нищо весело няма в тази перспектива, разбира се.
- Ние къде сме като държавна политика с това, което прави правителството на Кирил Петков – блуждаещите танкери с газ, предислоцирането на възторжено приетите украински бежанци от черноморските хотели заради започващия там сезон?
- Да, това е от конкретиката на българското присъствие в конфликта – и с бежанците, и с обещаните, но загубили се някъде там танкери с евтин газ. Това са елементи от пропагандната политика на днешния управляващ режим. Те са безсмислени и всяка следваща крачка на режима на Кирил Петков води до по-голям абсурд. Със сигурност мога да заявя, че хоризонтът на това правителство е до октомври-ноември. Тогава това правителство ще бъде напълно компрометирано.
Колкото за реалното участие на България в конфликта, там могат да се кажат няколко сериозни неща, които не са пропагандни, а произтичат от отговорната воля на българските законодатели. България официално обяви, че няма да изпраща оръжие. Друг е въпросът дали наистина изпраща оръжие по частен път.
- А може би и на части?
- И на части, разбира се. Ангажиментът България да ремонтира украинско оръжие в нашите военни заводи като моментно решение изглежда добре, но от техническа гледна точка е много сложно. На първо четене изглежда добре и творчески, но реално не може да заживее и заработи това решение.
Сумарно, на този етап за България няма директна заплаха. Заплаха би било принудата България да участва реално в реални бойни действия с реални бойни сили. Такова задължение все още не се е появило, но аз предвиждам, че то може да се появи, ако продължи да се разработва и да се реализира в действителността британският план за Малката Антанта. Това е съюз между Великобритания, Полша, Украйна, трите прибалтийски държави, а също и Румъния, за която обаче се мисли в стратегиите на НАТО като и за България. Тогава ще сме не прифронтова, а фронтова държава.
