Васил Найденов сензационно пред "ПИК" и "Ретро": Господ ще накаже убийците на КТБ!

Моите пари са кристално чисти, опитаха да създадат настроения срещу „ония богатите в Корпоративна банка“

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Васил Найднеов става все по-добър с годините, казват хората. Естрадният ас след броени дни ще навърши 64 лета, но продължава да пее на живо със същата завладяваща енергия. Изпълнителят на „Казано честно всичко ми е наред“, продължава да живее у нас напук на родната действителност. Иначе както сам призна не смее да говори за отпуски и участия, за да не ориентира крадците, които само това и чакали.

- Г-н Найденов, защо пак през отпускарския сезон има бум на взломаджийските кражби , вие също бяхте потърпевш преди време?

- При мен бяха правени опити да проникнат, имаше счупени врати, прозорци. За щастие имам и охрана, която беше дошла навреме. Подозирам, че крадците, които от това се препитават, дебнат моите изяви в медиите. И в момента, в който кажа, че отивам на участие или в отпуск някъде, взимат, че се пробват. Навремето имах случай, при който ме издебнаха да отида  на „Златния орфей“. А защо това се случва непрекъснато в България, отговорът е повече от ясен, самата държава им дава път на тези хора. Кажете ми колко дела са приключени, колко хора влизат в затворите ефективно. Обирите в отпускарския сезон са функция на всичко, което се случва по най-високите нива в държавата-прокуратура, правосъдна система, съблюдаване спазването на закона и неговото прилагане. Така че не е луд, който яде зелника, а който му го дава. А в случая това е държавата. Всички знаем за т. нар. борчески период, който продължи много години. Той се изразяваше в кражбите и поръчковите убийства, но не само.  В един момент по ред причини тези хора започнаха да управляват индиректно държавата. Оттук нататък няма как да бъдат хванати. Всъщност ние с вас двамата няма да разрешим този проблем. Попитайте някой, който е отговорен, главния прокурор или друг, защото те получават пари за тази работа.

- Не мислите ли обаче, че ролята на интелигенцията и безспортните авторитети като вас, които не девалвираха с годините, а дори напротив, е да насочват вниманието на обществото и да формулират проблемите?

- Позицията на интелигенцията винаги е била безпредметна. Съвсем случайно или нарочно тя е държана бедна, далече от парите. Ителигенцията има будна мисъл, но дали има вече такава, останала, защото по-голямата част емигрира. Оттук насетне пътят пред властимащите и париимащите без коректив е абсолютно чист. Но има разлика между заможните люде. И това го твърдя, защото ако някой пее на богатите хора, съм точно аз, колкото и да ви звучи странно. С много от тях съм даже и приятел и мога да кажа, че има интелигенция сред париимащите. В никакъв случай не можем да ги обиждаме, наречайки ги прости, защото парите не се печелят лесно, трудно се задържат, а още по трудно се съхраняват и умножават. За това нещо трябва и акъл. А иначе още от времето на Бах, който плаща пиенето, поръчва музиката. Това е много кръчмарско понятие, но пък много истинско.

- Къде се крие тайната на гения - във свръхсензитивността или в дарбата?

- Нашата професия е свързана много повече с биоенергия, отколкото с музика. Никой не пита въобще за това, а то се отнася за музиканти, артисти, министър-председатели, ако щете. Не е важно какво говорят, как пеят, какво танцуват, а как като биоенергия пренасят посланието си до драгия зрител, слушател, гласоподавател. Това са заложби, които не всеки ден можеш да  ползваш. Може да си много подготвен, добре разпят, да си влюбен - абсолютен плюс, но въпреки всичко, нещо да не ти се получава. В друг случай не си в кондиция, но деяниш на темпо, градация, атмосфера, защото именно тази биоенегия те носи на крилете си. Аз обаче ви говоря за професионализъм, за повече песнички, защото при мен минимумът е час и половина до три понякога на участие. Именно тогава може да се види кой колко струва.

- Доста ирационално звучи, бихте ли дали по-рационален пример?

- През 1982 г. бяхме на „Гала“- това е най-големия фестивал в Куба. Отидохме заедно с  Нели Рангелова. Декорът на сцената се градеше всяка вечер на различен стадион само за да пеем една вечер. Значи те ни канят на фестивал, минават наградите, след което за да си избият донякде парите, които плащаха на толкова много чужденци,  се тръгваше на турнета. Нашето участие с Нели обикновено беше след речта на кубинския  лидер Фидел Кастро. Той си ораторстваше, а ние го чакахме да свърши. Аз не зная и бъкел испански, но по едно време се усещаме как всеки път стоим и гледаме като хипнотизирани, а изобщо не знаем за какво говори този човек. Ето това имам предвид, като говоря за силно биополе. Политиците у нас също често не знаем за какво ни говорят, но те са толкова силни като енергия, че успяват макар и временно да ни излъжат или пък да ни докарат до урните да глсуваме за тях. Положението е много подобно и с музиката. Не казвам, че трябва да лъжем хората, но и в изкуството е много важно да притежаваш този вроден биоенергиен заряд.

- Забелязвате ли го сред по-младите изпълнители?

- Има наистина къдрни млади артисти и музиканти, които са много подготвени, адаптивни и комбинативни. Да не кажа много спонсорски подсигурени с цялата палитра от материални блага, но като излязат сцената, тя остава някак празна. Те може и да имат дарба, талант, но незнайно защо не могат да прескочат 15-ти ред, 30-ти, не успяват да достигнат до 50-тия. А ако си на стадион, от теб се изисква да заплениш например 18-хилядния зрител. Защото когато пеехме с Алла Пугачова, всяка вечер имахме  концерти пред препълнени стадиони.

- Какво си спомняте от участията си в бившия СССР?

- Лили Иванова беше тотален доайен и примадона там. Аз не успях да стана чак такава звезда, но все пак имах едни 3-4 много силни години, през които съм правил и много самостоятелни концерти. Пеехме на стадиони, на които декорът беше колкото 10-етажна сграда,  сценография, балет -всичко беше на невероятно ниво. За съжаление бях търговски много удобен в България и просто не ме пускаха да излизам навън. От Министерство на културата, Обединение музика, София Концерт, ченгета, много хора се погрижиха да работя само тук. Устройваше ги да си стоя и да изпълнявам плана в залата в Каспичан. А колкото повече давах от себе си, те толкова повече ме закотвяха тука. Така че Русия е наистина огромен пазар, на който аз влязох много късно. Но ние после не просто намерихме пазар там, ние бяхме едни от звездите на него.  

- Защо днес трудно пробиват колегите ви в чужбина или отатък Черно море, ако щете?

- Днес всички се изявяват на английски, друг е въпросът на какъв английски, защото много от тях не пеят добре и на български. Вижте колко съм точен, както всяка Дева (смее се). Девите сме безкомпромисни към себе си, но и към хората около нас, ловим детайла. Сега, като се замисля, именно той създава изкуството. Майсторът се различава от средноможещия човек с това, че прави детайл в дърворезбата, изобразителното изкуство, в балета, в музиката или в спорта. Грубото цапане и плескане го могат много хора.

- През 1979 г. взимате първата награда от „Златния орфей“ с песента Предутрин, защо не я изпълнявате?

- Това е една много красива песен на Любо Денев, но не е чак толкова комерсиална. Даже ми е много странно, когото някой млад човек на 20 години дойде в пиано бар, където имам участие и поиска да я чуе. Странно ми е от къде младите знаят тези песни при положение, че мен хич не ме въртят по телевизиите. Напоследък се появявам само по повод една банка. Оказва се, че така нареченото интернет-поколението знае повече неща, отколко сме предполагали.

- Споменахте банка, вие може би сте най-популярният от вложителите, които пострадаха от затварянето на КТБ. Но не ви е за първи път, нали?

- Аз съм голям специалист по банките, както вече заявих в една телевизия. Нещото обаче, което сега ме провокира и ме накара да бъда по-остър е, че някъде прочетох или чух - „гневният вложител Васил Найденов“. Като върнах лентата назад преди доста години, когато фалира ЧЗИБ (Частна земеделска инвестиционна банка) отново там някоя телевизия бе формулирала същото изречение. И вече наистина станах гневен. Накрая си дадох и една друга сметка - че онези пари, които бяха в Дрезден Банк в Германия, където доста поработих, после минаха през ЧЗИБ и накрая се оказаха в КТБ. Искам да кажа, че всичките тези съвпадения на едни и същи сценарии за фалити, същите пари, същите изречения, с които ме характеризираха, сами по себе си вече ми дойдоха малко в повече. Точно тогава се появи една журналистка, не искам да й казвам името и не разбрах в качеството си на каква започна да дава съвети какво трябвало да се случи с тази банка. Пък и да обяснява, как ние сме били лакоми, че сме искали лихва от 6,5 %. Ето този цинизъм ме вбеси. Всеки от нас е можел да работи в чужбина и просто да си остави там спестявания. Вместо това аз съм си донесъл парите в родината и съм ги вложил в обявената от редица наши и чужди институции за голяма и сигурна българска банка. А онези сега с най-големите пари си ги държат в офшорни зони и даже някои от тях за пореден път ограбват средния и дребния вложител.

- За много от тях вие сте своего рода инструмент за натиск банката да отвори и да си вземат парите. Не закъсняха ли обаче простестите според вас, да не кажем, че доскоро никакви ги нямаше?

- Какво да направя повече, да говоря през пет минути по телевизиите ли?! Разкрих какво се случи с ЧЗИБ и как тя фалира навермето. Коментирах и случая с Премянов, който тогава така се случи, че ме предупреди. Заради това ваши колеги взеха, че ме изкараха и комунист. Де да знам, може и такъв да съм по душа (смее се). Струва ми се, че вече хората се усетиха и се раздвижиха. Имаше няколко протеста, вдигнаха се и в провинциалните градове, защото гражданите не могат да си получат дори гарантирания от закона размер на влоговете. А междувременно знаете, че имаше предложения от Оманския фонд, от австрийски инвеститори да бъде изкупена или оздравена тази банка. Въобще имаше много варианти, но интресите на определен кръг хора блокират процеса, който се случва в нормалните държави. Не знам докога ще се издържи, но мисля, че не е само и въпрос на инертност кой кого.     

- Вие под или над гарантирания от закона рзмер на влога от 100 000 лева имате в КТБ?

- Много над са. И ми дойде ми в повече върховният цинизъм, когато започнаха по телевзиите да се дават рецепти и квалификации за нас. Защото хайде аз още мога да пея, ще се оправя, но има хора, които много трудно печелят парите си и са ги събирали като пчелички цял живот. Никой няма право да се гаври така с труда на хората. Никой! Освен това опитаха да създадат настроения срещу „ония там богатите в Корпоративната банка“. Задава ли си въпросът драгия среден вложител, ако бях звезда дори в една бишва Чехословакия какви пари щях да имам. Имат ли представа тия хора как живеят Алла Пугачова или Филип Киркоров, който си има собствен самолет.  Всичките тези хора защо разсъждават през своята тясна призма, а не виждат у кого днес са парите. Отдавна вече не се говори за милиони, а за милиарди. Защо се съдава този антагонизъм да се оплюят парите например на една Цветана Манева , която е от първите ни кино-актриси и театрални звезди. Още по-тъжното е, че част от парите на интелигенцията и бизнеса, които са в тази банка, са абсолютно доказуеми. Те, както и нашите пари са кристално чисти. Е, питам аз, какъв трябва да бъде примерът в държавата - да си държим спестяванията в офшорни зони ли? Още повече, че бях доста проверяван (от правителството на Бойко Борисов-б.р.). За да се оправдаят пред Европейския съюз за парите, които се укриват, си измиха ръцете с мен, Лили Иванова и Христо Стоичков – да, у нас са големите пари. Наскоро си дадох смета, че наистина не съм искал пари от държавата. Аз само съм давал. И не стига, че пълнехме стадиони и спортни зали години наред, а накрая като държавни служители и пенсионни права нямаме. Взехме колкото чистачките там. Това е, какво да направим известни сме точно в тая държава и си носим кръста.

- Защо през дестина години една и съща порочна действителност се повтаря в България като развалена плоча?

- Изводът е думата държавност, с която и започнахме. Още сме във времената на мутрите, убийствата, в които гадаехме кой ще бъде следващия, а прокуратурата и всички институции удобно мълчаха. Колко хора бяха осъдени до ден днешен? Не мога да дефинирам, не съм политик, но в държавата не трябва ли да има някакъв строен ред. Дори в катуна без да обиждам малцинствата, си има правила. Има хора, които получават пари, за да има държаност и контрол.

- Не им ли ги плащаме тези пари ние, повече вие - като по-заможен човек и по-малко аз?

- Именно и кой казваше, че тази банка е номер четири години наред. Има една друга Централна банка, която определя и контролира това.И защо да не си внесеш парите в банка, в която и до момента има такъв огоромен процент на държавен капитал. Това вдъхва сигурност на вложителя. После в един момент обявиха, че липсват пари, изнасяни били със салове, рисуваха се по телевизиите някакви смехотворени вресии за палети с пачки. Може би Робин Худ е дошъл да тегли или Робинзон Крузо със сала си ги е замъкнал на някъде.

- Оптимист ли сте, че ще спасите спестяванията си и този път?

- Надявам се, че не сме съвсем в ония години на първата фалирала банка, където нещата наистина бяха в първобитно-общинния строй. Струва ми се, че между политиците все пак има по-интелигенти хора и няма да допуснат това да се случи оше веднъж. Защото, ако сега го направят, рано или късно ще им се върне в тяхната градина. Убеден съм! Може ви да звучи и по детски наивно, но аз вярвам в Космоса, в някакви съдбовни правила. Всеки рано или късно си намира заслуженото. Не си мислете, че ние сме най-хитрите във вселената. Някои мултимилиардери няма да ги занесат тези пари на оня свят, нали.  Ще се случи така, че нещо ще се обърне, така ще ги чукне съдбата, че свят ще им се завие. И даже не е необходимо да има стрелба. Може да не стане днес, след 5 дена или 50, но балансът в природата и Космоса винаги се връща.

- На 3-ти септември имате рожден ден, как ще отбележите празника?

- Ще поканя няколко близки хора. Никак не обичам шумните тържества. Животът ми е и без туй е една голяма гурултия.