Художникът до края на дните си бил влюбен в съпругата на писателя – „змеицата” Соня Димитрова
Последвайте ни в Google News Showcase
След годините 1928—1932 г., когато живял и рисувал в Париж, Стоилов се върнал в родината с една красива французойка. Това била чаровната учителка по английски Пуси, която представил на близките си като своя годеница. Изглежда, че шокът за семейството на маестрото бил голям, пък и атмосферата на стара София не се понравила на чужденката, защото само след месец Пуси напуснала Васил и се върнала в Париж. В България 25-годишният живописец пристигнал с голяма слава. Във Франция той нарисувал множество портрети, пейзажи и натюрморти. Взел участие в престижни изложби: Есенния салон на Гранд Пале, в галерията “Фигаро”, в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. А през 1932 г. бил поканен да участва с платната си на общата изложба на Дружеството на френските художници.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
В София младият маестро бил бързо и радушно приет в артистичните среди. През 30-те години той се запознал отблизо и със семейството на писателя Змей Горянин (Светлозар Димитров) и неговата чаровна съпруга Соня, която всички по това време наричали Змеицата. Обаятелната, висока и елегантна Соня Димитрова била една от лъвиците на тогавашното светско хай общество на българската столица. Красавицата всеки ден била канена на журове, чайове и светски приеми и покрай известността на мъжа си. Даровитият писател Змей Горянин през 30-те и 40-те години на миналия век минавал за един от най-популярните писатели, поети и журналисти – движел се в компанията на Елин Пелин, Александър Балабанов, Йордан Йовков, Асен Златаров... Тогавашният артистичен елит, за разлика от днешния, не бил разделен по гилдии. На една маса в многобройните кафенета и кръчми на София сядали музиканти, артисти, писатели, художници и композитори.
След запознанството си със Змей Горянин Стоилов станал „постоянно присъствие” в дома му. През 1935 г. Змеицата позирала за портрет пред художника. Голямото платно въплътило красотата на Соня – от всеки щрих се усещали чувствата на художника към неговия модел. Тя била тогава на 28, а той – на 32. Останала е снимка на двамата пред завършения портрет, както и надписът посвещение от живописеца: „На великолепния модел, който, уви, е непостижим, както е непостижима всяка красота. София, май 1935 г.”
Платоническите чувства на Васил Стоилов към Соня не изстивали с годините. През 1934 г. той се запознавал с Ганка Найденова — племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов. Тя също била една от софийските красавици по това време. Макар, че минавал за заклет ерген, връзката на художника с Ганка се задълбочила и десет години по-късно завършила с брак. През цялото време размяната на писма със Соня Димитрова не преставали.
А каква е съдбата на двамата мъже в този любовен триъгълник?
От 1958 г. Васил Стоилов вече е професор по изобразително изкуство. Прави десетки самостоятелни изложби, негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят. Носител е на множество награди, сред които орден “Народна република България” (1978 г.) и званието “народен художник” (1983 г.). Последната изложба На Стоилов в България е през 1989 г., през същата година излага и в Токио, където впоследствие се открива и зала с постоянна експозиция на негови творби. Умира в София на 13 февруари 1990 година.
Змей Горянин написва повече от 50 книги – трилогията "Дунавът тече", романите "Бачо Киро", "Звезда керванджийка", "Ний умряхме – да живей народа", "Силата на робите" и др. След 9 септември 1944 г. те са оставени в забвение. През 1945 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм". Осъден е на една година затвор. Заличен е от литературния живот, а творбите му са иззети от библиотеките.Умира в самота на 25 август 1958 г. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола”.
