Вежди Рашидов ТОТАЛНО РАЗОЧАРОВАН от политиката: Тъжно е из кабинетите на лидери да висят рога и копита, а не книги и изкуство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вежди Рашидов напусна разочарован политиката и огорчен от късата на памет на обществото, но макар и извен нея продължава, колкото успява и докато не реди поредната изложба, да следи случващото се във властта и около нея.
Бившият министър на културата отдели доста години от живота си на политиката. Сам си е задал въпроса "Защо?" и си е отговарял по различни начини.
"Все съм вярвал, че обществето ще ми бъде благодарно за това, което съм направил, тъй като то ще остане след мен. Но разочарованието ме е от голямата тишина, късата памет и съжалението за отделеното време в политиката. Остана само мъдростта да разбера, че една птичка пролет не прави", сподели Вежди в интервю пред "24 часа".
По негово време бе направена реформа в театрите, десетина бяха ремонтирани, имаше повече пари за българското кино, бяха изградени шест нови музея и т.н.
"Самата политика е едно голямо разочарование. Това е нещо, което те привлича като кауза и идеали, а след това се вижда, че политиката се разминава с тях, с твоите мечти. Това е първият разрив. Следват разриви, където срещаш съпартийци от стотина човека, симпатични, добри хора, но нищо незначещи и нищо не зависи от тях.
Твоите мечти те водят неминуемо до лидера, който единствено взема решения. И когато виждаш лидери на някои партии, чиито домове и кабинети са претъпкани със скъпи дрехи, избрани храни, без книги в библиотеките им (освен техните тщеславни снимки), интериори, пълни с рога и копита и какви ли не ловни трофеи, а по стените висят подаръци от евтин сувенирен кич, а не изкуство, то тогава разбираш, че хората, от които зависят важните решения за духовното извисяване на държавата, са много далече от тяхното разбиране и мислене. А това вече е сериозен повод за разочарование", добави Рашидов.
Според него у нас лидерите на партиите страдат от късогледство и не умеят да се оттеглят от политиката, когато вече няма какво повече да й дадат. "Това заиграване и паразитиране на политическата сцена неминуемо ще дава своите плодове, които вече берем. А те не са добри. В живота всеки има своя капацитет и праг на развитие и никой до днес не е успял да надхвърли способностите си. Смятам, че всеки един лидер трябва да прецени своето достойно оттегляне. Защото амбициозното им застояване води до това удоволствието да ги напусне, оставяйки след себе си поражението от закъснялата политика", смята бившият политик.
